„1. При заявена недължимост поради изтекла давност от страна на длъжника при установителен иск по реда на чл. 422 ГПК следва ли взискателят да установи по реда на пълното доказване претендираните суми по размер и следва ли съдът при отхвърляне на това възражение да приеме за установено, че сочените в исковата молба суми са дължими без събиране на безспорни доказателства, установяващи размера на тези суми?; 2. Неправилното посочване от съда за необжалваемост на съдебния акт представлява ли сериозно нарушение на процесуалните правила?; 3. При наличие на клаузи в договор за потребителски кредит, договарящи начален момент на предсрочна изискуемост, известни на длъжника още при подписване на договора, последваща покана от кредитора или цесионер /в конкретния случай/ за доброволно плащане на задължение, получена от длъжника в един по-късен момент от предвиденото в договора настъпване на предсрочната изискуемост като дата или пък крайният срок за погасяване на кредита могат ли да се смятат като начален момент за течение на давност за погасяване на задължението?“ Касаторът поддържа, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивния акт, която аргументира с необсъждане от състава на окръжния съд на всички пороци на първоинстанционния акт, посочени във въззивната жалба.