по делото. Съдът е определил като неправилна дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска като такава по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е било основано на запис на заповед, а паричното притезание, претендирано в настоящия спор, се твърди да е възникнало от друго основание – договор за заем; доколкото промяната в правната квалификация не води до различно разпределение на доказателствената тежест, е счетено, че не е налице порок на първоинстанционното решение, водещ до неговата отмяна. Взето е предвид, че подаденото заявление от страна на ищеца по чл. 417, т. 10 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание запис на заповед, е било отхвърлено от съда, тъй като представеният запис на заповед не отговаря на изискванията на чл. 535, ал. 1 ГПК – в съдържанието му липсва изразът „запис на заповед. По възможността нередовният запис на заповед да се конвертира в разписка, удостоверяваща сключването на договор за заем за потребление, съдът приема, че такова конвертиране не е безусловно: в тежест на страната, ползваща се от нередовната ценна книга на заповед, е да докаже връзката между издаването му и договора за заем, и в тази връзка са съобразени представените и приети запис на заповед и четиринадесет броя вносни бележки за превод на суми от касаторката в полза на ищеца. Подложени са на преценка показанията на двама свидетели относно подписването на съответния документ и причините за осъществяване на паричните преводи. При анализа на доказателствата се приема, че издател на частния документ е касаторката, и той удостоверява неизгоден за нея факт – получаването на сума в размер на 8000 лева със задължението да бъде върната; кредитирани са при условията на чл. 172 ГПК свидетелски показания за това, че подписването на документа е свързано с предоставяне на парична сума от ищеца на касаторката – показанията се отличават с висока степен на достоверност, кореспондират с останалите събрани доказателства, с изключение на показанията на другия свидетел, и при липса на индиция, че показанията са дадени при заинтересованост от крайния изход на правния спор; посочено е, че не се дава вяра на показанията на другия свидетел, тъй като те са правно и житейски нелогични – подписана е запис на заповед без парична сума да е предоставяна и то между лица, които към датата на подписване на документа са били в състояние на съвместно съжителство; отречено е да са основателни твърденията за превеждане на сумите след отправени заплахи с цел получаване на имуществена облага, или с цел финансова помощ, и то при създаването на ново семейство от страна на касаторката и необходимостта от издържането му. Отречено е първата инстанция да е нарушила забраната за допускане на свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, защото свидетелите са разкрили обстоятелства, свързани с основанието за подписване на записа на заповед. В полза на извода за подписване на нередовния запис на заповед като обезпечение именно на договор за заем, се съобразяват и представените вносни бележки, според които първото плащане е извършено след датата на подписване на записа на заповед (така се разколебава тезата, че плащанията представляват дарения), плащанията са извършвани регулярно и с близки по размер суми (плащанията опровергават тезата, че основанието за плащанията е отправена заплаха през 2014 г., тъй като плащания са правени в годините и след това), посочените основания във вносните бележки не обвързват съда относно основанието за извършването на плащанията. Въз основа на изложеното е заключено, че се установява издаването на записа на заповед във връзка със сключването на договор за заем между страните, поради което нередовният запис на заповед се е конвертирал в разписка, която доказва предаването на паричната сума, което е елемент от фактическия състав на договора за заем; предвид установяването на предаването на процесната сума чрез записа на заповед и основанието за предаването на същата (договор за заем), както и липсата на възражения от страна на касаторката, че е изпълнила задължението си по договора за заем за потребление да върне заетата сума пари, се прави извод за основателност на предявения иск.