чл. 298 ал. 4 ГПК

от №1 до №6 са поставени във връзка с първоначално подадената касационна жалба); 7. Не следва ли да се ползват със сила на пресъдено нещо само категорично установените факти, предмет на спогодбата, която има за предмет договор между две спорещи страни, който е резултат и на взаимни отстъпки, и е насочен към предаване владението на сградата, предмет на договора за лизинг?; 8. Имайки предвид, че съдебната спогодба е договор, който, утвърден от съда, е със значение на съдебно решение и в тази част има охранителен характер, то нейният предмет – договор, не следва ли да се тълкува съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД и на непререшаемост да подлежат само правоотношенията, които са уредени в нея, т. е. – предаване на владението? и 9. След като със сила на пресъдено нещо се ползват само възраженията за прихващане и подобрения – чл. 298, ал. 4 ГПК, то не значи ли, че правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите възражения срещу съществуването и валидността на породеното право не се ползват със сила на пресъдено нещо и следователно правоизключващото възражение за нищожност на договора също не се ползва със сила на пресъдено нещо, от което следва ли възможност това възражение да се предяви в самостоятелно производство, тъй като не е преклудирано? (въпроси от №7 до №9 са поставени във връзка с първоначално подадената частна жалба, с характер на касационна).