чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ

Допустимо или недопустимо е въззивно решение постановено по спор идентичен с такъв /между същите страни, със същия предмет и основание/, за който има влязло в сила решение; задължен ли е бил въззивният съд при направената от него служебна проверка да върне като недопустима въззивната жалба при наличие на решение със сила на пресъдено нещо приложено по делото?
За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимно връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на наведените от страните оплаквания за допуснати в този смисъл процесуални нарушения?
Подлежи ли на допускане и обезсилване от ВКС като недопустимо/нищожно въззивно решение, когато недопустимостта му произтича от наличие на сила на пресъдено нещо по-рано постановено решение със същия предмет и страни и порокът му е установим от доказателствата по самото дело?
Каква следва да е процедурата, приключваща такава по Заявление, подадено с искане за възстановяване правото на собственост върху земеделски имоти, внесени в ТКЗС от заявител-наследник на бившия им собственик тогава, когато за тях има влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен отказът на Поземлената комисия от възстановяване на собствеността?
Кой и по каква процедура следва да приключи реституционно производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, по което има влязло в сила съдебно решение, с което е бил отхвърлен отказът на ПК да му възстанови правото за това; какви са задълженията в случая на всяка от страните по делото след датата на постановяване на съдебното решение, с което на ищеца /заявител по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ/ се възстановява правото за това?