всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Солидарна отговорност

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Солидарна отговорност” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При спор относно обема на отговорността на едно лице, както и при спор относно действителното съдържание на постигнатото общо съгласие и целените с договора правни последици задължен ли е съдът да се произнесе за съществуването, съответно правата и задълженията на страни по договор, като тълкува действителното съдържание на договора, респ. действителната обща воля на страните, като тълкуване извърши по критериите на чл. 20 ЗЗД?
При посочването на едно лице в изпълнителен титул /в случая заповед за изпълнение и изпълнителен лист/ като задължен „солидарно” с други лица изключва ли се хипотеза „солидарно” задължен да е поръчител в правоотношението и оттук длъжен ли е съдът да изследва този въпрос с цел преценка по чл. 439 ГПК за отпадане на отговорността по личното обезпечение във връзка с чл. 739 ТЗ?
Когато длъжникът е задължен солидарно за заплащането на определена парична сума по влязла в сила заповед за изпълнение и възникне спор за отпадане на отговорността на личните обезпечения /каквото е поръчителството/ по смисъла на чл. 739 ТЗ или по друг ред, длъжен ли е съдът да установи и с какви доказателствени средства дали осъденото лице е поръчител или е солидарен длъжник и резултатите от тази проверка могат ли да доведат до отпадане на отговорността?
При наличие на влязла в сила заповед, с която е посочено, че едно лице се осъжда „солидарно” да заплати определена парична сума, задължен ли е съдът при спор, свързан с нововъзникнали обстоятелства, да изследва действителната воля на страните по правоотношението, във връзка с което е осъждането?
Поръчителят „солидарно” ли се осъжда и налице ли е разлика между осъден „солидарно” и „солидарен длъжник”?
В случаите, когато на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ е погасено вземане на трето лице /в случая банката/ поради непредявяване на вземането му в производство по несъстоятелност срещу едно от задължените солидарно лица по изпълнителен титул, при възникнал спор относно отпадане на отговорността на осъден със заличеното „солидарно” длъжник допустимо ли е съдът да изследва въпроса за основанието за възникване на солидарността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

При тълкуването на договора по реда на чл. 20 ЗЗД задължен ли е съдът да търси действителната обща воля на страните, а не предполагаемата такава, и задължен ли е съдът при тълкуване на отделните уговорки от договора да ги тълкува във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата цел и съдържание, обичаите в практиката и добросъвестността? (Смесване на правните фигури на солидарния длъжник (чл. 121 ЗЗД и сл.) и на поръчителя (чл. 138 ЗЗД и сл.))

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, които са свързани с предмета на доказването, и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си, като се следва законът и правилата на логиката, върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои – не?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?
Длъжен ли е въззивният съд, за да основе своето решение на приетото по делото заключение/я (да го кредитира) по същество, да го прецени съвкупно с всички останали доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост, и следва ли оценката на заключението на вещото лице да се мотивира от съда, а когато по делото са изслушани няколко заключения и е налице различие в мнението на експертите, следва ли съдът да изложи правни съображения, поради което възприема едно от тях?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент на крайните си изводи?
Може ли съдът изцяло да игнорира прието по делото заключение или голяма част от изводите на експертите, без да изложи мотиви защо не кредитира констатациите им в необсъдените в цялост и отделни части заключения?
Следва ли оценката на заключението на вещите лица във всички случаи да се мотивира от съда?
Формират ли основанието на иска по смисъла на чл. 214 ГПК установени по делото факти, които не променят заявеното в исковата молба материално правоотношение, въз основа на което ищецът черпи права по спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, свързани с предмета на доказването и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка?
Съществува ли вземане в полза на първоначалния кредитор спрямо длъжника, в случай че последният не е уведомен за цесията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Налице ли е заобикаляне на закона, когато кооперация извършва търговска дейност (професионално предоставяне на заемни суми, без същата да е регистрирана като кредитна институция), прикривайки я като първо приеме за член-кооператор самия кредитополучател и впоследствие предостави на същия заемната сума?
Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект на законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 1 ЗЗД или при условията и в поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД?
Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит – само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва уговореното в договора възнаграждение (възнаградителна лихва) и/или законните лихви?
Следва ли съдът, след като разгледа предоставения доказателствен материал по делото, да приложи императивните норми на ЗПК и кредитополучателите имат ли качеството на потребител по смисъла на ЗПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

„Следва ли въззивният съд да допусне по развилото се пред него дело доказателства, които не са представени в първоинстанционното производство, за съществуването на които претендиращата обезщетение не е знаела до приключване на делото пред първата инстанция?“, както и по въпроси от значение за точното прилагане на закона поради липса на практика на ВКС, а именно: „Представлява ли пряка последица или вреда от процесното ПТП разход, осъществен от ищеца, за адвокатско възнаграждение на процесуален представител за предявяване на извънсъдебна претенция по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя и следва ли този разход да се счита за такъв в съответствие с разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ?“ и „Следва ли да се приеме за доказателство за осъществен в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и настъпилите от него вреди фактура, удостоверяваща заплащане на медицински процедури, каквито многократно са предписвани с други предходни документи, издадена от медицински център по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 2, б. в ЗЛЗ, вписан в Публичния регистър на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните, като изведе свои самостоятелни, изрични и ясни фактически констатации и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на решението? (По иск за неимуществени вреди - болки, страдания, унижения, уронване на престижа и разстройване на здравето, вследствие на излъчено по Нова телевизия предаване “Ничия земя“)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Договорна или деликтна е отговорността на лекуващия лекар и/или лечебното заведение в случаите, в които причинените на пациента вреди са резултат от изпълнение на сключен договор за оказване на медицинска помощ? Съответно, какъв е характерът на предявените искове при твърдения за неизпълнение на договорни задължения от страна на лечебното заведение?. Следвало ли е въззивният съд да констатира, че първоинстанционният съд погрешно е квалифицирал предявените искове като такива за обезщетение от деликт по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, вместо искове за обезщетение от неизпълнен договор по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, респективно следвало ли е въззивният съд да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства според възприетата от него правна квалификация на исковете и да се произнесе с решението си по съществото на спора?. Следва ли да се ангажира отговорността на възложителя по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, когато липсва доказано възлагане на работа на прекия причинител на вредата и приложима ли е презумпцията за вина, както и на кого е възложена доказателствената тежест относно положителните предпоставки на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД? Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани? Длъжен ли е въззивният съд да посочи обективните критерии, въз основа на които е определено обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД?; Допустимо ли е въззивният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди, без да извърши ясно разграничение между вредите, свързани със загубата на дете, и вредите, произтичащи от раждането на живо, но увредено дете, когато същите ищци вече са получили обезщетение по предходни дела за първата вреда?; Следва ли при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди да се отчитат принципите на справедливост, съразмерност и избягване на свръх обезщетяване, особено в контекста на вече присъдени обезщетения за други увреждания, претърпени от същите ищци в рамките на едно и също събитие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Когато страните по сделката при сключване на същата се колебаят дали същата а е дарение или покупко-продажба, не е ли основание да се приеме, че е налице нищожност на покупко-продажбата поради неплащане на цена?
Когато се докаже, че трети лица са дали някаква сума пари, но не като цена на недвижим имот и не саги предстовили от името и за сметка на бъдещ купувач на недвижим имот, следва ли да се възприеме, че е налице платена цена по договор за покупко-продажба от купувача по сделката?
Доколкото се доказва, че ищцата е пострадала от престъпление от общ характер -измама във връзка с покупо-продажба на имот, предмет на гражданско дело, това има ли съответно значение за делото, имайки предвид, че се доказва, че купувачът не е заплатил цената на недвижимия имот?
Когато нотариален акт обективира в себе си неверни данни, с оглед липсата на заплащане на цена, това не води ли до нищожност на нотариалния акт и до нищожност на сделката?
Когато са налице доказателства, които установяват нищожност на нотариалния акт следва ли задължително да се обсъди наличието/липсата на нищожност на акта от въззивния съд?
Длъжен ли е съдът служебно да изследва нищожността на сделката и действителната воля на страните, съобразно Тълкувателно решение №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, когато са налице данни за липса на съгласие и противоречия относно плащането на цената?
Представлява ли плащане на продажна цена по чл. 183 ЗЗД предоставянето на суми в неопределено време и размери от лица, които едновременно са теглили пенсията на продавача и са се разпореждали със средствата й?
Допустимо ли е нотариус да влияе върху избора на страните, като ги насочва от дарение към продажба и следва ли съдът да приеме това за свободно волеизявление на възрастна и болна страна?
Нарушава ли принципа на единност на тайното съвещание фактът, че един от съдиите е подписал съдебния акт с електронен подпис два дни след останалите членове на състава?
Следва ли гражданският съд да обсъди данни от висящо досъдебно производство за измама, когато ищцата е конституирана като пострадала и обстоятелствата са относими към действителността на сделката?
Длъжен ли е съдът да обсъди достоверността на свидетел, когато е установено, че той е в контакт и ползва услугите на адвоката на ответника?
Следва ли да се приеме дискриминация по признак възраст и лично положение при нотариална услуга, когато на възрастна и болна жена не е осигурена реална защита на волята й?
Допустимо ли е съдът да приеме за доказано плащане на продажна цена само въз основа на вписването „Сумата е получена предварително“ в нотариалния акт, без писмени доказателства за начина, времето и лицето, от което е получена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

123154 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела