Обезпечения

за обособените при преработката обекти няма никаква доказателствена стойност. Намерил е да са без значение съдържащите се твърдения и доводи в подадения от ищцата ОИМ по гр. д.№895/2019 г. на СГС, достигането до банката на двете уведомления от „Буларко“ АД за промяна на първоначалния проект и преработката по време на строителството и за сключването на предварителни договори, вкл. за процесното студио №10 и дали банката се е противопостнавила или не на извършените от длъжника й фактически и правни действия с процесното студио. По същество въззивният съд е приел, че въз основа на ипотечния акт от 23.10.2012 г. в полза на банката е възникнало ипотечно право върху описаните според одобрения архитектурен проект от 27.03.2008 г. обекти, считано от момента на завършване на сградата в груб строеж, към който момент те се обособяват като самостоятелни обекти на право на собственост, и, че е било безпредметно ипотекирането на същите обекти след изграждането на сградата в груб строеж с иотечния акт от 12.02.2013 г. Намерил е, че възникналото от момента на изграждането на грубия строеж ипотечно право на банката върху апартамент №9 продължава да тежи върху образуваните от разделянето му два нови самостоятелни обекти, с оглед принципа за неделимост на ипотечното право, закрепен в член 150, ал. 2 ЗЗД. Направен е краен извод, че ипотеката обременява придобитата само от ищцата П. (предвид вписания на 11.02.1995 г. законов режим на разделност) част от ипотекирания апартамент №9, обособена в процесното студио №10.