е поставен на плоскостта на тезата на жалбоподателя, че предявеният иск не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, какъвто извод съдът в обжалваното определение не е формирал. Разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК не изисква посредством представените към искането за обезпечение писмени доказателства пълно доказване на предявения иск, а само установяване на неговата вероятна основателност. Изводът на съда дали искът е вероятно основателен се формира въз основа на заявените от ищеца твърдения за обстоятелствата, от които извежда правата си, както и при преценка дали представените писмени доказателства подкрепят тези твърдения. Когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, или представените бъдат оценени като недостатъчно убедителни, обезпечението може да се допусне при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. В разглеждания случай въззивният съд е взел предвид наведените от ищеца в исковата молба твърдения за претърпени от него неимуществени вреди и представените писмени доказателства, включващи: декларация за трудова злополука; разпореждане на ТП на НОИ, с което злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО; отговор от ТП на НОИ за влизане в сила на разпореждането, с което злополука е приета за трудова; история на заболяването на ищеца. Решаващият състав е приел, че са налице всички посочени предпоставки за допускането на исканото обезпечение – допустим иск, подкрепен с убедителни писмени доказателства досежно основателността му, обезпечителна нужда и подходяща обезпечителна мярка. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с този извод, не може да обоснове основание за достъп до касация.