Индивидуализация
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Индивидуализация” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка?
За началния момент на течението на погасителната давност по договор за изработка.
Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор, като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройните забележки?
Как съдът следва да тълкува разпоредби от договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуване?
Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
Считат ли се извършените по договор за изработка СМР за одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт обр.15, въпреки че същият не е подписан от възложителя и въпреки че не е извършено реално предаване на извършените СМР от изпълнителя на възложителя; възложителят не е установил фактическа власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя?
Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише акт обр.15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169-170 ЗУТ или е приложимо общото правило на чл. 264 ЗЗД?
Подписването на акт обр.15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно, въз основа на което И. Г. има право да получава нотариални покани?
Има ли право главният архитект да подпише акт обр.15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта?
За задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и на закона?
Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна, неизпълнението от съда на задължението му да назначи експертиза, ако се налага и служебно, и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?
За доказателствената стойност на акт обр.15 като частен свидетелстващ документ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
чл. 17 ал. 2 ГПК, чл. 176 ал. 1 ЗУТ, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 265 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 265 ал. 3 ЗЗД, чл. 265 ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
и преценката по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК е в съответствие с изясненото съдържание на тези понятия както в практиката на ВКС, така и в теорията. В последната изрично се сочи, че заявеното от ищеца спорно право обуславя не само процесуалната легитимация /ПЛ/ на ищеца, но и ПЛ на ответника, т. е. предопределя кои са надлежните страни по делото; ПЛ и на двете страни следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба; ето защо когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна по делото, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба-какво е действителното правно положение е без значение; в деня на предявяване на иска то е неизвестно и едва съдебното решение ще каже дали то съвпада с правното твърдение на ищеца; гаранцията срещу неистинско твърдение, целящо да обоснове изгодна за ищеца ПЛ, е заплахата, че искът, основан на такова твърдение, ще бъде отхвърлен като неоснователен; поради това е наложително да не се смесва ПЛ с материалноправната легитимация /ПЛ е принадлежност на правото на иск; материалноправната легитивация е титулярство на гражданското правоотношение (кой е носител на правото и кой - на задължението); ПЛ следва от правното твърдение на ищеца; материалноправната предпоставя съществуващо правоотношение-само такова правоотношение може да има свои носители; различни лица могат да бъдат процесуално и материалноправно легитимирани/ /Българско гражданско процесуално право, Девето преработено и допълнено издание, Ж. С., А. М., О. С., В. П., Р. И., И. С., стр.155, стр.157/. В случая Н. К. е посочил с исковата молба като ответник Столична община и е изложил съответни твърдения в тази връзка, обосноваващи надлежната й процесуалноправна легитимация, в хода на производството е бил представляван от адвокат и не е предприел действия във връзка с евентуално конституиране на друга ответна страна /в това число след запознаване със становището на посочената от него такава относно основателността на претенцията и указанията на съда в доклада/. При това положение и с оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, е било постановено решение спрямо определения от ищеца ответник, по отношение на който, обаче, с оглед събраните доказателства, е било прието, че претенцията е неоснователна - т. е., че той не е пасивно материалноправно легитимиран.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Има ли право съдът да цени изготвена, приета и оспорена съдебна експертиза, допусната и проведена при изтичане на процесуален срок? Не следва ли въззивният съд да не санира процесуалния пропуск на първоинстанционния съд и да не зачита тази експертиза, извършена след преклузивни срокове? Не сочи конкретна практика по посочения правен въпрос.
Допустимо ли е сам въззивният съд да приема невярна дата 01.12.2019 г, с което да се създаде фикция за „спазен срок при наличие на признание от ищеца и представен касов бон за удостоверена дата на изпращане 03.12.2019 г. за изпращане на молба със задачи на СГЕ? По този въпрос твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с определение №140/20.03.2018 г. ч. т. д. 726/2018 г, 1 ТО, определение №127 от 16.03.2018 г. по ч. гр. д. 866/2018 г., 4 ГО на ВКС.
Следва ли да се цени при формиране на вътрешно убеждение на съда, доказателство по делото: достигането на поканата с подробно разписан дневен ред и Уведомленията с №5 и 6с посочване на основанията за изключването им, като редовни и водещи до спазване на ЗК и Устава на кооперация „Прогрес“, за да се приеме, че същата не е непълна, нередовна и затрудняваща страните да защитят успешно правата си? решение №139 от 11.11.2013 г. по т. д. №301/2012 г. на ВКС, I т. о.; определение №168/27.02.2013 г. по т. д. №301/2012 г. на ВКС; I т. о.; решение№83/24.07.2015 г. по т. д. №924/2014 г. на ВКС, I т. о.; определение №50 от 05.02.2018 по т. д. №1563/2017 г. на ВКС, I т. о.; решение №186 от 17.10.2018 г. по т. д. №1563/2017 г. на ВКС, I т. о.; Решение №.. от 07.03.2019 г. по гр. д. №2013/2018 г. на РС-Велико Търново; определение №638 от 07.12.2022 г. по к. т. д №2333/2022 г. на ВКС, I т. о.; определение №637 от 07.12.2022 г. по к. т. д №2340/2022 г. на ВКС, I т. о.; определение №468 от 10.07.2020 г. по т. д. №2710/2019 г. на ВКС, II т. о.; определение №127 от 16.03.2018 г. по к. ч. гр. д. №866/2018 г. на ВКС, IV гр. о.; определение №140/20.03.2018 г. по к. ч. т. д. №726/2018 г. на ВКС, IV гр. о.
Може ли да се сформира правилно вътрешно убеждение у съда по косвен път, без да се ценят в съвкупност и обсъдят всички доказателства?
. Задължен ли е въззивният съд да излага мотиви относно решаващите изводи, в случай че не е спазил нормата на чл. 272 ГПК, тоест да не мотивира в цялост своето решение, като препрати към мотивите на първоинстанционния съд, както и да не се произнесе по всички заявени кумулативни искове - противоречие с определение 841/21.09.2011 г. по гр. д. 1299/2010 г.
. Може ли въззивен съд да се произнася с решение, като изменя фактите и събраните по делото доказателства, както и да се произнася по несъществуваща молба по 248 ГПК от касаторката М. М. П.? – противоречие с: определение №89/22.01,2010 г. по ч. т. д. №752/2009 г. на ВКС I т. о.; определение №289/12.05.2011 г. по ч. гр. д. №255/2011 г, на ВКС IV гр. о.; определение №429/02.11.2010 г. по ч. гр. д. №417/2010 г. на ВКС, II гр. о.
. Извършил ли е въззивният съд служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното пьрвоинстанционно решение, както и да определи вярната правна квалификация на предявения иск, включително приложимия закон? Решението на първоинстанционния съд, което е постановено от въззивния съд, постановено ли е по редовна искова молба? Твърди противоречие с решение по гр. д. №3224/2017 на ВКС.
. Следва ли да се присъдят разноски при непредставен Списък по чл. 80 ГПК? – противопоречие с: определение №89/22.01.2010 г. по ч. т. д. №752/2009 г. на ВКС, I т. о.; определение №289/12.05.2011 г. по ч. гр. д. №255/2011 г. на ВКС, IV гр. о.; определение №429/02.11.2010 г. по ч. гр. д. №417/2010 г. на ВКС, II гр. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 13 ал. 1 ЗК, чл. 16 ЗК, чл. 193 ал. 3 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 26 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 58 ал. 1 ЗК, чл. 58 ал. 3 ЗК, чл. 58 ЗК, чл. 62 ал. 2 ГПК, чл. 80 ГПК
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Относно приложението на чл. 20 ЗЗД и критериите, по които се осъществява тълкуването на двустранен договор.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Обстоятелството, че владелец е отправил покана за закупуване на имота, който владее, към собственика на имота, оборва ли презумпцията по чл. 69 ЗС относно неговия анимус?
Законосъобразно ли е едва с Решение на въззивна инстанция, съдът за първи път да се позове на възражение, което не е било правено от ответника в нито един момент; и след отделяне на спорното от безспорното, да се позове на правна уредба, която въвежда спорен момент в процеса, без да бъде дадена възможност на страните да изложат тези/доказателства по делото? Т. е Нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основе решението си на факти, които не са установени, нито са твърдяни от страна в процеса?
В контекста на презумпцията по чл. 69 ЗС, правото да се ползва незастроена част от стопански двор оборва ли презумпцията за владение при липса на данни за заплащане на възнаграждение по чл. 27а ЗСПЗЗ, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
за размера на обезщетението за морални вреди разликата от 40 000лв. до 55 000лв. Заявени са и оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Обуславя ли наличието на влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, които установяват съществуването на вземането по спогодба, недопустимост на последващи искове за прогласяване на нищожност на тази спогодба или сделки, свързани с нея, от страна на длъжника, включително в производство по несъстоятелност?
Води ли недопустимостта на обуславящите искове за нищожност на спогодбата и договорите за ипотека, както и на исковете за недействителност на публичните продани, до недопустимост на обусловения иск за собственост по чл. 108 ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 124 ГПК, чл. 130 ГПК, чл. 135 ЗЗД, чл. 232 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 303 ГПК, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 423 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 429 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 460 ГПК, чл. 461 ГПК, чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, чл. 647 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 690 ал. 1 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 694 ал. 1 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какви са правомощията на въззивния съд, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд? (По искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Филип Владимиров
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът при тълкуване на договорна клауза, с която страните декларират, че са уредили всички свои отношения и нямат претенции една към друга, да изследва действителната обща воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД, включително като съобрази, че такава клауза може да има погасителен ефект по отношение на вземания за дивидент, възникнали преди прехвърлянето на акциите? От кой момент започва да тече погасителната давност за вземане за дивидент на акционер – от момента на изискуемостта на вземането (определена с решението на ОСА или по реда на чл. 247а, ал. 5 ТЗ) или от момента на узнаването на взетото решение/обявяването на ГФО в Търговския регистър? Може ли гражданският съд, сезиран с осъдителен иск за плащане на дивидент, да осъществява инцидентен контрол за законосъобразност на решения на общото събрание на акционерите относно начина на разпределение на печалбата, ако тези решения не са били отменени по реда на чл. 74 ТЗ и сроковете за атакуването им са изтекли? Приложима ли е санкцията по чл. 161 ГПК спрямо страна, която не е представила изискан документ, ако искането по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК не е конкретизирано по вид и съдържание, съдът не е предупредил страната за последиците от неизпълнението и са събрани доказателства, че документът обективно се намира у тази страна? Задължен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, да даде конкретни указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване нередовност на исковата молба, изразяваща се в липса на твърдения за конкретните правопораждащи факти (дата и съдържание на решения на ОСА), вместо сам да извлича тези факти чрез предположения от представени по делото вторични (счетоводни) документи? Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди в мотивите си всички допустими и относими защитни доводи и възражения, включително правопогасяващите възражения за изтекла погасителна давност и за договорно уреждане на отношенията, и представлява ли липсата на такова обсъждане липса на мотиви? Следва ли уговорка в договор за прехвърляне на акции, с която страните декларират, че са уредили всички свои отношения и нямат претенции една към друга, да се тълкува като отказ от права (опрощаване) по отношение на вземания за дивидент за минали периоди, ако същите не са изрично изключени от обхвата на тази декларация? Допустимо ли е, при липса на изрична законова норма, началният момент на погасителната давност за вземане за дивидент да се обвързва със субективния момент на „узнаването“ от акционера (или обявяването на ГФО в ТР), вместо с обективния момент на изискуемостта, определен съгласно решението на ОСА или правилото на чл. 247а, ал. 5 ТЗ? Следва ли съдът, при преценка на доказателствената сила на търговските книги по чл. 182 ГПК, да ги цени като единно цяло, или е допустимо да кредитира записванията избирателно – само в частта относно начисляването на задължението, като игнорира записванията в същата счетоводна статия относно погасяването му или начина на възникването му, без да е проведено успешно насрещно доказване за нередовност на счетоводството? Разполага ли гражданският съд с правомощие в производство по осъдителен иск за плащане на дивидент да замества липсващата или да коригира незаконосъобразната воля на общото събрание на акционерите (относно размера на дивидента), когато решенията на ОСА, макар и противоречащи на закона (непропорционално разпределение), не са били отменени по исков ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
чл. 113 ЗЗД, чл. 114 ал. 1 ЗЗД, чл. 114 ЗЗД, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 161 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 181 ал. 1 ТЗ, чл. 181 ГПК, чл. 181 ТЗ, чл. 182 ГПК, чл. 190 ал. 1 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 221 ТЗ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 71 ТЗ, чл. 74 ТЗ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допуска ли се касационно обжалване при преценка допустимостта на решението с оглед редовността на исковата молба, когато индивидуализацията на спорните площи не е ясна поради липса на скица – приложение към исковата молба, в която да са обозначени такива реални части?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.