чл. 129 НК
Чл. 129. (1) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
(2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.
чл. 129 НК
Чл. 129. (1) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
(2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1) при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът длъжен ли е да съобрази само изчерпателно описаните в исковата молба телесни увреждания и психологически последици; 2) при довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда относно размера на обезщетението за обезвреда спрямо характера на травматичните увреждания от ПТП, длъжен ли е въззивният съд да обсъди, въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани и относими доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2, във вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми; и 3) следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички възражения и доводи на страните, и обосновани мотиви защо съдът счита доводите и възраженията за неоснователни. Жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че тези въпроси се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като счита, че разглеждането им ще допринесе за развитие на съдебната практика, както и че приносът в тълкуването ще осигури разглеждане и решаване на настоящото дело според точния смисъл на законите и ще създаде съдебна практика по прилагането им.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 129 НК, чл. 130 НК, чл. 137а ал. 1 ЗДвП, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 266 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 493 ал. 1 т. 5 КЗ, чл. 52 ЗЗД, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. „Презумира ли се, че свидетел, който е съпруг или роднина на ищеца е заинтересован лично от изхода на спора и, ако да, то как следва да се докажат следните неимуществени вреди – физически болки и страдания, неудобства, затруднения и негативни промени в ежедневието на ищеца, които не могат да бъдат установени чрез експертни заключения, а чрез лични впечатления?“; 2. „При определяне размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди – телесни увреждания и съпътстващите ги болки, страдания, неудобства и негативни промени в ежедневието на ищеца, следва ли решаващият делото съдебен състав да вземе предвид и трудовата заетост на пострадалия отпреди деликта и невъзможността на същия да упражнява същата професия или дейност след осъществяването му (на деликта)?“: 3. „Кои са конкретните факти и обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, търпени следствие увреждане на здравето на пострадалия ищец?“; 4. „Освен претърпените травми, следва ли, при определяне дължимия размер на обезщетение за неимуществени вреди от деликт, съдът да вземе предвид и неудобствата, затрудненията и негативните промени в живота на ищеца, които същият търпи следствие на получената травма?“; 5. „При определяне размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди – телесни увреждалия и съпътстващите ги болки, страдания, неудобства и негативни промени в ежедневието на ищеца, има ли решаваща роля възрастта на ищеца? В случай, че такава е налице, при по-млада или при по-зряла възраст се определя по-високо по размер обезщетение?“; 6. „При определяне справедливия размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди – физически болки и страдания, следва ли съдът подробно да се аргументира кои са конкретните обстоятелства, които взема предвид при определяне на размера на обезщетението или е достатъчно само да се отбележи, че определени обстоятелства са взети предвид, без да им се прави подробен анализ? Възрастта на пострадалия към момента на настъпване на вредите взема ли се предвид?“; 7. „Кои са конкретните факти и обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, търпени следствие увреждане на здравето на пострадалия ищец?“ и 8. „При постановяване на решения, обвързан ли е въззивният съд със съдебната практика на останалите съдебни състави от същия съд по аналогични случаи?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – решение №17/27.02.2013 г. по т. д. №266/2012 г. на ВКС, II т. о. и решение №88/09.07.2012 г. по т. д. №1015/2011 г. на ВКС, II т. о., както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поддържа се и че обжалваното решение е очевидно неправилно.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мими Фурнаджиева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
се свеждат до един обобщаващ (уточнен и конкретизиран от ВКС съгласно постановките по т. 1 ТР №1/19.02.2010 г., ОСГТК), а именно: за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливостта по чл. 52 ЗЗД като критерий за остойностяване на обезвредата при деликт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Филип Владимиров
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
№1 няма обуславящото значение, изисквано към общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Питането предполага изводите на съда досежно причинно-следствената връзка между деянието на ответника по иска и увреждането на ищеца да са формирани само и единствено въз основа на събраните по делото гласни доказателства. В случая това категорично не съответства на данните по делото, видно от които към доказателствата е приобщена и обсъдена медицинска документация, съставена в периодите от 09.06.2020 г. до 14.06.2020 г. и от 08.07.2020 г. до 10.07.2020 г. Извършеният от въззивния съд съвкупен анализ на събраните по делото доказателства подкрепя решаващия извод, че ищецът е провел успешно главно и пълно доказване за осъществяването на всички елементи от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане. Следва да се подчертае, че нормите от Гражданския процесуален кодекс не предопределят доказателствената стойност на доказателствата и не съществува правило, съобразно което причинно-следствената връзка между виновното деяние и продължителността на периода, в който са търпени болки и страдания от пострадалия, да подлежи на установяване единствено и само чрез експертно заключение. Друго не следва от съдържанието на актовете на ВКС, посочени от касатора. Съобразно т. 1 ТР №2/28.09.2011 г. по т. д.№2/2010 г. на ВКС, ОСГТК част от тях (постановените по реда на чл. 288 ГПК определения, с които не е допуснато касационно обжалване: Определение №771 от 11.10.2018 г. по гр. д.№2665/2018 г. на ІV г. о., Определение №659 от 19.09.2016 г. по гр. д.№1631/2016 г. на ІV г. о., Определение №604 от 30.05.2017 г. по гр. д.№4209/2016 г. на ІV г. о.) изобщо не подлежат на съобразяване при преценката за наличие на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложените в останалите общи тълкувателни мотиви не обективират разрешения, които да са в противоречие с произнасянето на въззивния съд.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
в противоречие с практиката на ВКС, както и че решението е очевидно неправилно. Моли да се допусне касационно обжалване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. „Длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване?“; 2. „Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или предположения и при недоказана причинна връзка?“; 3. „Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с вредоносните последици?“; 4. „Само по себе си нарушението на установените правила за движение по пътищата /в случая движение с малко превишена скорост/ основание ли е да се приеме съпричиняване на вредоносния водещо до намаляване на дължимото обезщетение, или е необходимо да е доказано допуснато нарушение в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат при доказано поведение на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането?; 5. „Трябва ли приносът да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или бездействия на пострадалото лице, които нормативно са вменени в задължения, в резултат на което е настъпил вредоносни резултат, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем – може ли приносът да е хипотетично предполагаем?“; 6. „При отчитане на съпричиняването следва ли съдът да отчете степента на вина на всеки от участниците и с оглед на това да определи размера на допринасяне и на обезщетението?“; 7. „Длъжен ли е въззивният съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма?“; 8 „Липсата на обсъждане в пълното и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства, представлява ли съществено нарушение?“ и 9. „Несъответствието на фактическите изводи на съда, както на правните изводи, така и на установените по делото доказателства и факти, представлява ли нарушение на съществени процесуални правила; длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи с приложение на относимата и приложима правна норма?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – първият с решение №226/12.07.2011 г. по гр. д. №921/2010 г., IV г. о., решение №31/09.03.2012 г. по гр. д. №502/2011 г., III г. о. и решение №61/01.03.2016 г. по гр. д. №4578/2015 г., IV г. о., вторият с решение №147/05.12.2017 г. по гр. д. №60341/2016 г., I г. о. и решение №206/12.03.2010 г. по т. д. №35/2009 г., II т. о., третият с решение №206/12.03.2010 г. по т. д. №35/2009 г., II т. о., четвъртият и петият с решение №16/04.02.2014 г. по т. д. №1858/2013 г., I т. о., решение №6/03.02.2017 г. по гр. д. №53091/2015 г., III г. о., решение №45/15.04.2009 г. по т. д. №525/2008 г., II т. о., решение №154/31.10.2011 г. по т. д. №977/2010 г., II т. о., решение №97/10.02.1968 г. по н. д. №1359/1967 г., III н. о., решение №322/28.02.1973 г. по н. д. №234/1973 г., III н. о., шестият с решение №154/31.10.2011 г. по т. д. №977/2010 г., II т. о., решение №45/15.04.2009 г. по т. д. №525/2008 г., II т. о., решение №206/12.03.2010 г. по т. д. №35/2009 г., II т. о., решение №159/24.11.2010 г. по т. д. №1117/2009 г., II т. о. и решение №58/29.04.2011 г. по т. д. №623/2010 г., II т. о., седмият и осмият с ТР №1/17.07.2001 г. по тълк. д. №1/2001 г., ОСГК, ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. ОСГТК, решение №42/05.03.2014 г. по гр. д. №5488/2013 г., IV г. о., определение №1006/15.10.2010 г. по гр. д. №619/2010 г., III г. о., решение №11/21.04.1994 г. по гр. д. №4900/1993 г., III г. о., а деветият с ТР №1/17.07.2001 г. по тълк. д. №1/2001 г., ОСГК. Поддържа, че решението е очевидно неправилно по съображения изложени в касационната жалба.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Василка Илиева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Как се прилага установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на обезщетението за причинените при деликт неимуществени вреди? (По иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
се твърди наличието на предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обоснована с противоречие между изводите до които е достигнал въззивният съд и ППВС №4/23.12.1968г., както и с практиката на касационната инстанция, обективирана в: Решение №1/26.03.2012г. по т. д. №299/2011г. на ВКС, II т. о., Решение №95/24.10.2012г. по т. д. №916/2011г. на ВКС, I т. о. и Решение №179/29.01.2016г. по т. д. №2143/2014г. на ВКС, I т. о. (по отношение на въпрос №1); Решение №93/23.06.2011г. по т. д. №566/2010г. на ВКС, II т. о., Решение №158/28.12.2011г. по т. д. №157/2011г. на ВКС, I т. о., Решение №88 от 09.07.2012г. по т. д. №1015/2011г. на ВКС, II т. о. и Решение №215 от 03.02.2017 г. по т. д. №2908/2015 г. на ВКС, I т. о. (по отношение на въпрос №2) и Решение №93/23.06.2011г. по т. д. №566/2010г. на ВКС, II т. о., Решение №158/28.12.2011г. по т. д. №157/2011г. на ВКС, I т. о., Решение №88 от 09.07.2012г. по т. д. №1015/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение №215 от 03.02.2017 г. по т. д. №2908/2015 г., I т. о. и Решение №40 от 18.03.2016г. по т. д. №188/2015г. на ВКС, I т. о. (относими към въпрос №3).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
включва и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. Обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, противоречие с решение №104/25.07.2014 г. по т. д. №2998/2013 г. на ВКС, I т. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.