Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване?“; 2. „Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или предположения и при недоказана причинна връзка?“; 3. „Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с вредоносните последици?“; 4. „Само по себе си нарушението на установените правила за движение по пътищата /в случая движение с малко превишена скорост/ основание ли е да се приеме съпричиняване на вредоносния водещо до намаляване на дължимото обезщетение, или е необходимо да е доказано допуснато нарушение в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат при доказано поведение на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането?; 5. „Трябва ли приносът да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или бездействия на пострадалото лице, които нормативно са вменени в задължения, в резултат на което е настъпил вредоносни резултат, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем – може ли приносът да е хипотетично предполагаем?“; 6. „При отчитане на съпричиняването следва ли съдът да отчете степента на вина на всеки от участниците и с оглед на това да определи размера на допринасяне и на обезщетението?“; 7. „Длъжен ли е въззивният съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма?“; 8 „Липсата на обсъждане в пълното и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства, представлява ли съществено нарушение?“ и 9. „Несъответствието на фактическите изводи на съда, както на правните изводи, така и на установените по делото доказателства и факти, представлява ли нарушение на съществени процесуални правила; длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи с приложение на относимата и приложима правна норма?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – първият с решение №226/12.07.2011 г. по гр. д. №921/2010 г., IV г. о., решение №31/09.03.2012 г. по гр. д. №502/2011 г., III г. о. и решение №61/01.03.2016 г. по гр. д. №4578/2015 г., IV г. о., вторият с решение №147/05.12.2017 г. по гр. д. №60341/2016 г., I г. о. и решение №206/12.03.2010 г. по т. д. №35/2009 г., II т. о., третият с решение №206/12.03.2010 г. по т. д. №35/2009 г., II т. о., четвъртият и петият с решение №16/04.02.2014 г. по т. д. №1858/2013 г., I т. о., решение №6/03.02.2017 г. по гр. д. №53091/2015 г., III г. о., решение №45/15.04.2009 г. по т. д. №525/2008 г., II т. о., решение №154/31.10.2011 г. по т. д. №977/2010 г., II т. о., решение №97/10.02.1968 г. по н. д. №1359/1967 г., III н. о., решение №322/28.02.1973 г. по н. д. №234/1973 г., III н. о., шестият с решение №154/31.10.2011 г. по т. д. №977/2010 г., II т. о., решение №45/15.04.2009 г. по т. д. №525/2008 г., II т. о., решение №206/12.03.2010 г. по т. д. №35/2009 г., II т. о., решение №159/24.11.2010 г. по т. д. №1117/2009 г., II т. о. и решение №58/29.04.2011 г. по т. д. №623/2010 г., II т. о., седмият и осмият с ТР №1/17.07.2001 г. по тълк. д. №1/2001 г., ОСГК, ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. ОСГТК, решение №42/05.03.2014 г. по гр. д. №5488/2013 г., IV г. о., определение №1006/15.10.2010 г. по гр. д. №619/2010 г., III г. о., решение №11/21.04.1994 г. по гр. д. №4900/1993 г., III г. о., а деветият с ТР №1/17.07.2001 г. по тълк. д. №1/2001 г., ОСГК. Поддържа, че решението е очевидно неправилно по съображения изложени в касационната жалба.