чл. 13 ал. 1 ЗК

Има ли право съдът да цени изготвена, приета и оспорена съдебна експертиза, допусната и проведена при изтичане на процесуален срок? Не следва ли въззивният съд да не санира процесуалния пропуск на първоинстанционния съд и да не зачита тази експертиза, извършена след преклузивни срокове? Не сочи конкретна практика по посочения правен въпрос.
Допустимо ли е сам въззивният съд да приема невярна дата 01.12.2019 г, с което да се създаде фикция за „спазен срок при наличие на признание от ищеца и представен касов бон за удостоверена дата на изпращане 03.12.2019 г. за изпращане на молба със задачи на СГЕ? По този въпрос твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с определение №140/20.03.2018 г. ч. т. д. 726/2018 г, 1 ТО, определение №127 от 16.03.2018 г. по ч. гр. д. 866/2018 г., 4 ГО на ВКС.
Следва ли да се цени при формиране на вътрешно убеждение на съда, доказателство по делото: достигането на поканата с подробно разписан дневен ред и Уведомленията с №5 и 6с посочване на основанията за изключването им, като редовни и водещи до спазване на ЗК и Устава на кооперация „Прогрес“, за да се приеме, че същата не е непълна, нередовна и затрудняваща страните да защитят успешно правата си? решение №139 от 11.11.2013 г. по т. д. №301/2012 г. на ВКС, I т. о.; определение №168/27.02.2013 г. по т. д. №301/2012 г. на ВКС; I т. о.; решение№83/24.07.2015 г. по т. д. №924/2014 г. на ВКС, I т. о.; определение №50 от 05.02.2018 по т. д. №1563/2017 г. на ВКС, I т. о.; решение №186 от 17.10.2018 г. по т. д. №1563/2017 г. на ВКС, I т. о.; Решение №.. от 07.03.2019 г. по гр. д. №2013/2018 г. на РС-Велико Търново; определение №638 от 07.12.2022 г. по к. т. д №2333/2022 г. на ВКС, I т. о.; определение №637 от 07.12.2022 г. по к. т. д №2340/2022 г. на ВКС, I т. о.; определение №468 от 10.07.2020 г. по т. д. №2710/2019 г. на ВКС, II т. о.; определение №127 от 16.03.2018 г. по к. ч. гр. д. №866/2018 г. на ВКС, IV гр. о.; определение №140/20.03.2018 г. по к. ч. т. д. №726/2018 г. на ВКС, IV гр. о.
Може ли да се сформира правилно вътрешно убеждение у съда по косвен път, без да се ценят в съвкупност и обсъдят всички доказателства?
. Задължен ли е въззивният съд да излага мотиви относно решаващите изводи, в случай че не е спазил нормата на чл. 272 ГПК, тоест да не мотивира в цялост своето решение, като препрати към мотивите на първоинстанционния съд, както и да не се произнесе по всички заявени кумулативни искове - противоречие с определение 841/21.09.2011 г. по гр. д. 1299/2010 г.
. Може ли въззивен съд да се произнася с решение, като изменя фактите и събраните по делото доказателства, както и да се произнася по несъществуваща молба по 248 ГПК от касаторката М. М. П.? – противоречие с: определение №89/22.01,2010 г. по ч. т. д. №752/2009 г. на ВКС I т. о.; определение №289/12.05.2011 г. по ч. гр. д. №255/2011 г, на ВКС IV гр. о.; определение №429/02.11.2010 г. по ч. гр. д. №417/2010 г. на ВКС, II гр. о.
. Извършил ли е въззивният съд служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното пьрвоинстанционно решение, както и да определи вярната правна квалификация на предявения иск, включително приложимия закон? Решението на първоинстанционния съд, което е постановено от въззивния съд, постановено ли е по редовна искова молба? Твърди противоречие с решение по гр. д. №3224/2017 на ВКС.
. Следва ли да се присъдят разноски при непредставен Списък по чл. 80 ГПК? – противопоречие с: определение №89/22.01.2010 г. по ч. т. д. №752/2009 г. на ВКС, I т. о.; определение №289/12.05.2011 г. по ч. гр. д. №255/2011 г. на ВКС, IV гр. о.; определение №429/02.11.2010 г. по ч. гр. д. №417/2010 г. на ВКС, II гр. о.