всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 99 ЗЗД

Чл. 99. Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

За проверка въззивното решение да е недопустимо в частта по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД като постановено по отношение на ненадлежна главна страна и извън предмета на въззивно обжалване. (По иск на основание чл. 74 ЗЗД))

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Георгиева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства и факти, както и доводите и възраженията на страните във връзка с тях?
Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността, само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?
Какъв е порокът на сключен договор за цесия - нищожен или унищожаем - в случай, че вземането не съществува?
Следва ли вземанията да бъдат индивидуализирани със съществени юридически белези като правно основание на вземането, титуляр, длъжник и конкретен размер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли да се уважи възражение за намаляване на цената, направено от купувача при предявен иск за заплащането й след изтичане на сроковете по чл. 197 ЗЗД, и при възражение от страна на подавача за погасителна давност, за неговата преклузия? Следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 197 ЗЗД при направено възражение за погасяване по давност от страна на продавача на направеното възражение за намаляване на цената от страна на купувача? Съществува ли правен интерес за предявяване на иск по чл. 26 ЗЗД – невъзможен предмет, от страна на длъжника за вземането-предмет на цесията, тъй като този договор не създава нови права и/или задължения, а единствената предизвикана от договора промяна в правната сфера на длъжника е смяната на кредитора? Валиден ли е договор за цесия, с който се прехвърля вземане по фактура с остатък на плащане, приета от страна на длъжника, извършено е осчетоводяване на същата, извършено е плащане по нея и може ли да се приеме, че е с невъзможен предмет/несъществуващ предмет, което води до нищожност на договора за цесия? Задължен ли е съдът да зачете доказателствената стойност (сила) на частен свидетестващ документ, подписан от страните, който е приет като доказателство по делото, не е оспорен и е представен от страна на купувача, в който купувачът извънсъдебно е признал неизгодните за него факти? Каква е доказателствената стойност на частен свидетелстващ документ, в който издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, представен лично от страната, неоспорен, и допустимо ли е със свидетелски показания да се отрече доказателствената му сила? При наличие на частен документ, представен от купувача, в който се съдържа негово извънсъдебно признание на неизгодни факти, може ли съдът да основе фактическите си констатации и правни изводи на свидетелски показания и да не зачете материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ документ, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти? Разминаванията в характеристиките на двигателя и на резервоара на доставена машина явяват ли се скрити недостатъци?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Костадинова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите, но има значение и основанието за възникване на прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. От правилото, установено в чл. 99, ал. 2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В този смисъл е съдебната практика на ВКС – решение №32/09.09.2010 г. по т. д.№438/2009 г. на ІІ т. отд., решение №196/22.11.2028 г. по гр. д.№3871/2017 г. на ІV гр. отд. и др., като тази съдебна практика е съобразена от състава на въззивния съд и не води до очевидна неправилност на постановеното решение.
Останалите доводи в молбите и в касационната жалба касаят недопускането на свидетелски показания от въззивната инстанция, като във връзка с доводите на съда не се сочат правни въпроси, свързани с наличието или не на преклудиране на тази процесуална възможност. Не се сочат и правни въпроси относно решаващите изводи на съда, че претенцията за всеки отделен период следва да бъде доказана при условията на пълно и главно доказване и от обстоятелството, че за други периоди тези претенции са уважавани не следва автоматичния извод, че това се отнася за всеки един последващ период, поради което и сочените решения по други дела, по които претенциите на ищеца са уважени и е присъдено обезщетение не могат да бъдат взети автоматично предвид и не може съдът да изгради на тях своите правни и фактически изводи.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Велислав Павков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Никола Чомпалов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допуска ли чл. 3а, вр. чл. 3 ЗКИ физическо лице без търговска регистрация, чрез договор за цесия, да извършва сделката по чл. 2, ал. 2, т. 12 ЗКИ – придобиване на вземания по кредити? При наличие на подписано допълнително споразумение към договор за кредит, с което страните декларират, че направените от банката изявления за предсрочна изискуемост губят своята сила и не пораждат действия, като задълженията за непогасени главница и лихви се връщат в редовност и погасяването им става по нов погасителен план, неразделна част от същото допълнително споразумение с нов срок и условия за погасяване на кредита, допустимо ли е съдът да приложи за начало на срока на погасителна давност датата на предишно изявление за предсрочна изискуемост, за което страните са декларирали, че губи своята сила или съдът следва да приложи за начало на срока на погасителна давност датата на връчване на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита въз основа на това последно допълнително споразумение с новия погасителен план към него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Съставлява ли спогодбата по чл. 365 ЗЗД правопораждаща сделка, която да бъде приравнена на нов договор за заем тогава, когато не е установено съществуването на предхождащи облигационни връзки?
Ако със сключване на спогодбата по чл. 365 ЗЗД се установят нови отношения по договор за заем следва ли по делото да се установява реалното изпълнение към посочения длъжник?
Възможно ли е да се постигне спогодба по чл. 365 ЗЗД при условие, че липсва предхождащо правоотношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Отговаря ли представеният писмен документ – протокол за разпит на свидетел в наказателно производство – на изискванията за ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, допустимо в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение?
Може ли твърденият порок при упълномощителната сделка, свързан с липса на участие на преводач при нотариалната заверка, да бъде основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, ако този порок не е установен с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

В случаите, в които е налице правоотношение между спорещите страни, то фактическият състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД приложим ли е, ако това, с което едната страна се е обогатила съставлява дължима по това правоотношение престация, както и когато същата вече е изпълнена? /твърди се противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с приетото в ППВС №1/1979 г., както и че разрешаването на този въпрос от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/;
Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на решението си всички доводи и възражения на страните и да посочи защо ги счита за основателни или не, както и да обсъди в съвкупност всички доказателства и да посочи защо игнорира някои от тях? /противоречие с решение №60179/07.10.2021 г. по гр. д.№3980/2020 г. на ІV г. о. на ВКС и решение №92/06.11.2019 г. по т. д.№2100/2018 г. на І т. о. на ВКС/;
Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, без да се е мотивирал изчерпателно, без да е обсъдил всестранно и пълно всички доказателства и факти по делото, както и като го основава на мотиви, които не отговарят на действителната фактическа обстановка, изяснена в хода на делото и при противоречие на мотивите си? /противоречие с решение №7/30.06.2020 г. по к. д.№11/2019 г. на Конституционния съд/.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да следи служебно за международната компетентност по правния спор? Следва ли съдът да се произнесе с определение по чл. 28, ал. 2 КМПЧП и същото да влезе в законна сила преди да разглежда делото по същество и да постановява съдебно решение по него? Има ли задължение въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията им, а също да обсъди възраженията им и доводите за събиране на доказателства? Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за допустимостта на предявения иск? Има ли въззивният съд задължение да основе крайните си изводи и решението си на всички събрани по делото доказателства? Редовно ли е връчването на уведомление от банката-кредитор за предсрочна изискуемост чрез особения представител на ответника, назначен от съда с правомощия за процесуално представителство по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

12340 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела