Договор за изработка

е свързан с твърдението на ищеца, че е погасил точно задължението си към своя кредитор. Този факт не е приет за установен от въззивния съд. С оглед данните по делото, направеното оспорване на връчването на уведомление за вписано пристъпване към изпълнение на заложния длъжник (23.10.2012 г.), въззивният съд е приел, че плащането е извършено след уведомяването на заложния длъжник за пристъпване към изпълнението (22.11.2012 г.) . Въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС ( решение №95 ОТ 31.01.2020 г. по т. д. №1757/2018 г. ТК, I ТО на ВКС), съгласно която упражняването на правомощието на заложния кредитор по чл. 34, т. 2 ЗОЗ, е от значение с оглед противопоставимостта на вписаното пристъпване към изпълнение на заложния длъжник. „До получаване на уведомлението по чл. 34, т. 2 ЗОЗ заложният длъжник може да плати валидно на залогодателя, което плащане ще има погасителен ефект и спрямо заложния кредитор, а след получаване на уведомлението за пристъпване към изпълнение, за да се освободи от задължението си спрямо залогодателя с погасителен ефект и по отношение на заложния кредитор, заложният длъжник трябва да плати по посочената сметка на депозитаря.“