по делото е дали разлика между уговорената цена и действителната пазарна стойност на имот в рамките на 5 (пет) пъти води до такава нееквивалентност на престациите, която да предпоставя недействителност на договора като сключен във вреда на представлявания. Съобразено е, че в практиката като критерий за нееквивалентност е прието изключително голяма разлика в престациите - такава неравностойност между престациите, че едната от тях да се явява практически нулева, като горната граница е разлика между пазарната и уговорената стойност на насрещните престации от повече от дванадесет пъти, а долна граница е цена два пъти и половина по-ниска от пазарната стойност. Намерено е, че в настоящия случай подлежи на изследване интересът на упълномощителя от сключване на сделката за да се установи дали договорът е недействителен. Въззивната инстанция е посочила, че разликата между уговорената цена от 9 500 лв. и пазарната стойност на имота, определена от съдебно - техническата експертиза на 45 508 лв., е малко по-малка от пет пъти. Прието е, че не е налице такава нееквивалентност на престациите, при която да се приеме, че едната от тях е практически нулева и това да опорочава сделката на основание чл. 40 ЗЗД като сключена във вреда на представлявания. Аргументи в подкрепа на този извод са черпени от съдържанието на овластителната сделка (пълномощното) от 13.09.2018 г. Според там обективираните изявления на ищеца е прието, че интересът му да се разпореди с имота не е произтичал непременно от желанието да реализира печалба от сделката/спекула. В тази насока е отчетено като съществено писменото изявление на упълномощителя, че е получил цената по договора за покупко-продажба при подписване на пълномощното. С оглед на него, решаващият състав мотивирал съждение, че Е. сам е договорил с насрещната страна М. Х., явяваща се и негов пълномощник, размера на дължимото по договора плащане преди сключване на сделката, като и че е получил същото. При подобна вътрешна уговорка между страните за продажната цена и нейното плащане преди сключването на договора за покупко-продажба, е формиран извода за липса на интерес от страна на кредитора/упълномощител, представителят му да договори възможно най-високата цена по бъдещата сделка, тъй като интересът му вече е бил задоволен с плащането, размера на което сам той е договорил. На следващо място при преценка на разликата в цената е взета предвид и необходимостта на продавача/упълномощител да се сдобие с парични средства.