не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК - да са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд, с които е мотивирано отхвърлянето на иска по чл. 124, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗЗД. Въпросите са свързани с доводите на касаторите, че въззивният съд е обосновал изводите си единствено върху постигнати, но неизпълнени в договора за учредяване на ипотека уговорки, без да съобрази извършените погасявания по договора за кредит, неправомерното поведение на банката и отказа й да предприеме действия по заличаване на ипотеката. Отговорите на поставените питания предполагат проверка на правилността на фактическите и правни изводи на съда, че не е установено изпълнението на условието на банката - кредитор за заличаване на договорната ипотека върху собствения на касаторите имот. Тези изводи са обусловени от възприетата от съда фактическа обстановка по спора и от преценката на доказателствата, установяващи постигнатите договорености между кредитополучателя и банката относно условията за заличаване на ипотеката. Поради това, че въпросите са фактически, а не правни - касаят установяването на факти и преценката на доказателствата, те не могат да послужат като общо основание за достъп до касационно обжалване (т. 1 Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Дори да се приеме, че въпросите касаят приложението на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД, по отношение на тях е формирана константна съдебна практика, според която конкретният резултат от тълкувателната дейност на съда намира израз в решението по съществото на спора - отхвърлянето или уважаването на претенцията с оглед доказването или недоказването на релевантните за спора факти и обстоятелства. В настоящия случай въззивната инстанция съобразно закона и константната практика се е аргументирала с конкретните договорни клаузи в договора за учредяване на ипотека и в договора за банков кредит и анексите към него, които са ясни и недвусмислени и по отношение на тях не е съществувал спор между страните относно условията, при които за банката възниква задължение да предприеме действия по заличаване на ипотеката върху прехвърлените от кредитополучателя в полза на трети лица недвижими имоти.