всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 38 ЗЗД

Чл. 38. Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.
Упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът – да се откаже от него. Отказването от това право от страна на упълномощителя или пълномощника е недействително.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички въпроси на страните, повдигнати с въззивните жалби?
Задължен ли е въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение, когато установи произнасяне свръхпетитум, или може да го потвърди, произнасяйки се по материалното право?
Задължено ли е трето лице, купувач на недвижим имот, да обезщети пострадало лице от предполагаема вреда, която е нанесена от продавача на имота; Ако вредата е нанесена от едно физическо лице, което е починало, то кой е кръгът от лицата, които отговарят вместо него; Ако лицето е починало, преди да му бъде потърсена отговорност, то възникнало ли е задължение за обезщетяване от неговите наследници или трети лица?
При уважаване на искова претенция по чл. 45 ЗЗД, следва ли съдът да се произнесе по повод обстоятелството, че са налични доказателства за съпричиняване на вредите и съответно да намали присъденото обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

За задължението на въззивния съд да се произнесе по нищожността на правни сделки или техни клаузи, когато са от значение за разрешаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, но нищожността произтича пряко от сделката или от събраните доказателства? Дали е допустимо в случаите на ТР №7/13.01.2023 г. по т. д. №7/2020 г. на ОСГТК на ВКС изменение/ допълване на иска при повторното му разглеждане след обезсилване на предходно решение поради неучастие на необходим другар и връщане на делото за разглеждане при участието на всички надлежни страни? В случаите, в които при сключване на договор за продажба се уговоря и учредяване на право на ползване на трето лице, следва ли да се приеме, че договорът е само един - договор за продажба в полза на трето лице или са налице два самостоятелни договора – договор за продажба по чл. 183 ЗЗД и сл. и договор за учредяване на ограничено вещно право на ползване по чл. 55 ЗС? След като с договор за продажба се прехвърля собствеността на имоти със същия договор е постигнато последващо съгласие за учредяване на право на ползване на трети лица върху имота, кой е учредителят на това, кой е уговарящ и кой е обещател по така постигнатото съгласие по чл. 22 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Джулиана Петкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с упълномощителя, когато пълномощникът е управител на търговското дружество - купувач?
Трябва ли пълномощното, с което наследодателката упълномощава за разпореждане с недвижими имоти, да обективира отделно изявление, пълномощникът да договаря сам със себе си или пълномощникът да договаря с лице, което също представлява, вкл. търговско дружество?
Когато физическо лице упълномощава пълномощник за разпореждане с недвижим имот и същият пълномощник уговаря условията по сделката с търговско дружество, което също представлява, налице ли е хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД?
Какъв е характера на договора и действителен ли е той, ако е сключен между физическо лице, представлявано от пълномощник и търговско дружество, чийто управител е едновременно и пълномощник на физическото лице?
Разпоредбата на чл. 40 ЗЗД намира ли приложение при органното представителство на търговски дружества?
Налице ли е вреда за продавача, представляван от пълномощник при продажба на имот с цена десет пъти по-ниска от пазарната и действителен ли е този договор?
Има ли недобросъвестност когато сключеният договор може да доведе в бъдеще до вреди за лицето, от чието име е сключен?
Представлява ли вреда за продавача - упълномощител неполучаването на продажната цена на имота, която е получена от пълномощника и при това положение сключеният договор недействителен ли е?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При предявен отрицателен установителен иск допустимо ли е и подлежи ли на разглеждане от съда възражение на ответника срещу активната процесуалноправна и материално-правна легитимация на ищеца?
Подлежи ли на обсъждане в мотивите на решението направено от ответника възражение срещу материално-правната легитимация на ищеца при връзка на преюдициалност между фактите, на които тази легитимация се основава и отричаното правоотношение, въведено от ищеца като предмет на делото?
Възможно ли е акционер да претърпи вреди от действия на управителните органи на акционерно дружество, съответно – възможно ли е управителните органи да носят извъндоговорна отговорност за вреди причинени на акционер от техни действия или бездействия?
Може ли вследствие действия на членове на управителни органи в акционерно дружество, да възникнат вреди за отделен акционер?
Искът по чл. 240 ТЗ ли е възможността за търсене на защита от страна на акционера за нанесените му вреди, които са му причинени от действията на член на управителния орган?
Представлява ли накърняване на добрите нрави фактът, че споразумение между две юридически лица е подписано от един и същ органен представител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Може ли трето лице да се позовава на недействителност на договор, сключен от представител без изрично пълномощие да договаря сам със себе си или във вреда на представлявания (чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Снежанка Николова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли съдът да съобрази като удостоверителното изявление на своя издател за даден факт – плащането на цената, направено от пълномощник на страна по договор за покупко-продажба признание за платена продажна цена по договора, и в този смисъл каква е обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт и характера на съдържащите се в него изявления относно плащането на цената?
Ако в нотариалния акт е обективирано изявление на продавача, чрез пълномощник, за изплатена напълно продажна цена, то допустимо ли е съдържанието на същия в тази му част да се опровергава със свидетелски показания?
Ако в нотариалният акт е направено изявление на пълномощника на продавача за платена продажна цена от купувача, допустимо ли е да се разваля нотариалният акт за продажба, поради това, че пълномощникът не е предал същата на упълномощителя – собственик и това да е самостоятелно основание да се развали договора за продажба?
Релевантно ли е предаването, респ. получаването на продажната цена от пълномощника на продавача, когато пълномощникът е имал право да получава продажната цена, за правото по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и касае ли действителността на сделката обстоятелството дали пълномощникът е предал сумата на продавача?
Ако кредитор-продавач държи оригинал от издаден от него частен документ – разписка за получена от него продажна цена, а длъжникът държи оригинал на нотариално заверен препис от същата разписка, то прилага ли се по аналогия презумпцията по чл. 109 ЗЗД, че задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, в обратния смисъл – че задължението не е изпълнено за кредитора, ако у длъжника не се намира оригинал, а нотариален препис от разписката?
При нарочно съставен друг отделен документ – нотариално заверена разписка, съдържаща изявление на автора си – продавач, че той е получил продажната цена за имот от посоченото в разписката лице, кой от двата документа – нотариалния акт или нотариално заверената разписка ще има значението на доказателство за получена сума?
Съответно в този случай приложима ли е презумпцията на чл. 109 ЗЗД, когато в нотариалния акт е материализирано удостоверително изявление за получена напълно продажна цена?
Чия е доказателствената тежест относително установяване на факта за извършено плащане на продажната цена, обективираното като изявление на продавача в нотариалния акт, в случай на съставен и друг, отделен документ (нотариално заверена разписка за получена продажна цена)?
Как се разпределя доказателствената тежест в спор по чл. 87, ал. 3 ГПК при направено отрицателно фактическо твърдение от ищец-продавач, за липса на плащане по сделка с недвижим имот, обективирано иначе като положително твърдение за получена продажна цена в нотариален акт?
За приложението на чл. 179 ГПК относно обвързващата формална и материална доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ и характера на съдържащите се в него изявления на страните, че сумата по продажната цена е получена изцяло от продавача и дали същият е получил продажната цена по описания в договора начин и свързаното с това разпределение на доказателствената тежест?
Следва ли съдът при спор за неплатена цена по договор и изявления на пълномощника за получена такава, да извърши тълкуване и да съобрази съдържанието на пълномощното дадено от продавача на пълномощника, по силата на което пълномощникът е упълномощен от ищеца-упълномощител да го подписва пред нотариус, като продаде собствения му недвижим имот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Христова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Налице ли е обективният елемент от фактическия състав на чл. 40 ЗЗД, когато бащата, законен представител, е подал молба по чл. 130, ал. 3 СК за продажба на недвижими имоти, към която молба е приложил предварителни договори за покупко-продажба с посочена цена, която е почти три пъти по-висока от цената, на която са извършени действителните разпоредителни сделки след като е получено разрешение от компетентния съд, което разрешение е дадено при преценка на посочената продажна цена в представените предварителни договори, които също са подписани от бащата – законен представител на продавача и управител и едноличен собственик на капитала на купувача? Налице ли е обективният и субективният елемент от фактическия състав на чл. 40 ЗЗД, когато договор за покупко-продажба, чието сключване е разрешено при условията на чл. 130, ал. 3 ЗС, и разрешаващият съд е извършил преценката на база представен предварителен договор за покупко-продажба с определена цена, подписан от бащата – законен представител на продавача и управител и едноличен собственик на капитала на купувача, е сключен от същото лице като законен представител на двете страни, а именно законен представител на малолетно лице продавач, от една страна, и законен представител и едноличен собственик на капитала на търговското дружество купувач, от друга, като е продал процесния имот на цена, два пъти по-ниска от посочената в предварителния договор, представен пред разрешаващия съд? В хипотеза, в която договор за покупко-продажба е сключен от едно и също лице като законен представител на двете страни, а именно законен представител на малолетно лице продавач, от една страна, и законен представител, управител, на търговско дружество купувач, от друга, приложими ли са постановките на ТР №3/15.11.2013 г. по т. д. №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице като органен представител по силата на закона на две търговски дружества забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД не се прилага? Налице ли е увреждане на интересите на детето при договаряне сам със себе си, ако неговият баща е бил негов законен представител и същевременно законен представител на дружество, на което е продал имот, собственост на детето, при различни от посочените от бащата критерии за допускане на разрешение на продажбата на имота по реда на чл. 130, ал. 3 СК? Длъжен ли е съдът, сезиран с иск по чл. 40 ЗЗД относно сделка, сключена от малолетно дете чрез неговия законен представител по реда на чл. 130, ал. 3 СК, да извърши самостоятелна преценка дали интересът на детето е спазен или е обвързан от предварителната преценка на районния съд, извършена в хода на охранителното производство по чл. 130, ал. 3 СК, и достатъчно ли е да се установи спазването на законоустановения ред за сключване на сделка с имущество – собственост на малолетно или непълнолетно лице, за да се приеме, че сделката не уврежда представлявания, доколкото извършването й е разрешено от съда в производството по реда на чл. 130, ал. 3 СК? Налице ли е договор, сключен при неизгодни условия за представлявания като проявна форма на увреждане по смисъла на чл. 40 ЗЗД, когато реализираната продажна цена от разпоредителната сделка с предмет имущество, собственост на малолетно или непълнолетно лице, извършена с разрешение от компетентния районен съд по реда на чл. 130, ал. 3 СК, е значително по-ниска (почти два пъти) от предварително уговорената цена по предварителен договор, представен пред съда в производството по реда на чл. 130, ал. 3 СК? Налице ли е „сигурно настъпване на вреда по смисъла на чл. 40 ЗЗД от сделка, сключена от малолетно дете чрез неговия законен представител по реда на чл. 130, ал. 3 СК, чиято основна цел е обезпечаване образователните нужди на детето – чрез влагане на средствата от сделката в него, при твърдяна финансова затрудненост на родителя, комуто са предоставени грижите и издръжката на детето, когато сделката е сключена при значително по-ниска цена от установената обща стойност на дължимите такси към учебното заведение, в което детето е редовен ученик, обезпечаващи образованието на детето само за няколко учебни години, отчитайки, че в молбата за разрешаване сключването на сделката в производството по чл. 130, ал. 3 СК е посочено, че преместването на детето в друго училище би създало за него огромно затруднение? Постигането на основната цел, с оглед на която е разрешено сключването на разпоредителна сделка с акт на съда по чл. 130, ал. 3 СК, чрез допълнително влагане на лични средства от бащата на малолетния продавач изключва ли обективната сигурност за настъпване на вредата за представлявания, когато в производството по чл. 40 ЗЗД не се установи към датата на разрешаване на продажбата бащата и законен представител на малолетния продавач да е разполагал със средства от други източници, позволяващи постигане на целта в интерес на детето, с оглед на която е поискана и разрешена продажбата? Установяването на субективния елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД, изразяващ се в недобросъвестност на представителя и на насрещната страна по договора, изисква ли те двамата да осъзнават, че сключеният договор обективно уврежда представлявания, когато едната страна е юридическо лице, участващо в сделката чрез своя управител, който е и представител на насрещната страна – съконтрахент по сделката, или е достатъчно осъзнаване за увреждането да се формира само при общия представител на страните по сделката? Приложими ли са постановки на ТР №3/15.11.2013 г. по т. д. №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на договор, сключен от едно и също лице, действащо като законен представител на двете страни по сделката, когато едната страна е малолетно лице и участва в сделката чрез своя родител и законен представител, който е и едноличен собственик на капитала и управител на насрещната по сделката страна – юридическо лице? Спазен ли е интересът на детето по смисъла на чл. 129, ал. 2 СК в хипотезата на сделка, сключена с разрешение на компетентния районен съд по реда на чл. 130, ал. 3 СК, реализираната продажна цена от която е значително (почти два пъти) по-ниска от уговорената цена в предварителен договор между същите страни, сключен под условие, че извършването на сделката ще бъде разрешено от съда? При извършване на сделка от малолетен, представляван от законния си представител – негов баща, която сделка е разрешена от съда с акт по чл. 130 СК, в който не са посочени съществените условия на сделката, вкл. и цена, представителят освобождава ли се от задължението му по закон да осъществи представителната власт с грижата на добър стопанин, като продаде имота на възможно най-добрата цена, която може да се постигне (при отчитане на факта, че цената по предварителния договор е постижима за пазара цена) или поне на средната пазарна цена за имоти със сходни характеристики, и може ли да се приеме, че с решението по чл. 130 СК тази преценка е извършена от съда? Влагането на получените средства от извършена продажба с предмет имущество на малолетно дете за целите, за които е поискано и разрешено нейното осъществяване от компетентния районен съд в охранително производство по чл. 130, ал. 3 СК, т. е. изпълнението на основната цел, поради която е дадено разрешението, освобождава ли законния представител на малолетния продавач от задължението му по закон да осъществи представителната власт с грижата на добър стопанин, като продаде имота на възможно най-добрата цена, която може да се постигне (при отчитане на факта, че цената по предварителния договор е постижима за пазара цена) или поне на средната пазарна цена за имоти със сходни характеристики, и това само по себе си води ли до извод, че е действал в интерес на представлявания? Допълнителното влагане на лични средства от бащата на малолетния продавач (извън средствата, получени от продажбата на неговото имущество, извършена с разрешение на съда по чл. 130, ал. 3 СК) освобождава ли го в качеството на законен представител на малолетния продавач от задължението му по закон да осъществи представителната власт с грижата на добър стопанин, като продаде имота на възможно най-добрата цена, която може да се постигне (при отчитане на факта, че цената по предварителния договор е постижима за пазара цена) или поне на средната пазарна цена за имоти със сходни характеристики, и това само по себе си води ли до извод, че е действал в интерес на представлявания? Когато компетентният съд е сезиран с искане по чл. 130 СК, към което са ангажирани доказателства за цената на бъдещата сделка, тя от значение ли е за неговата преценка и следва ли сделката да се осъществи на същата или на по-висока цена, ако в решението цената, за която е дадено разрешението, не е посочена? Може ли да се приеме, че разрешението на компетентния районен съд по чл. 130 СК замества съгласието на представлявания малолетен продавач по смисъла на чл. 38 ЗЗД, още повече като се има предвид, че в това решение не е посочен купувачът по разрешената сделка, и това решение по чл. 130 СК представлява ли предвидена от законодателя „по-силна форма на защита от съгласието на малолетния продавач, което може да бъде дадено от другия родител? Съгласието на малолетния по смисъла на чл. 38 ЗЗД може ли да бъде дадено от компетентния районен съд с акт по чл. 130, ал. 3 СК? В хипотезата, когато малолетното лице продавач е представлявано от своя баща и законен представител, който се явява законен представител на купувача – юридическо лице, налице ли е договаряне сам със себе си от страна на законния представител на двете страни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дора Михайлова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Относно задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и да изложи мотиви във връзка с тях. (По частичен иск за сумата 6000 лева, представляваща текуща печалба на Адвокатско дружество „Н.“ – в ликвидация за 2016 г.)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

12316 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела