Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

е бил предварително обсъждан с нея и дъщеря ѝ Д. Б., но в крайна сметка по делото било доказано желанието ѝ да прехвърли на внука си процесните недвижими имоти на цена от 9500 лева, платена в деня на сделката, след изповядването ѝ в кантората на нотариуса; упълномощителката е била пределно наясно както с пазарните условия и цена на процесните недвижими имоти, така и с условията по сделката, знаейки, че внукът ѝ няма как да извади сумата от 200000 лева, за да купи имотите по пазарна цена, а в конкретния случай с оглед положените грижи, същият не е бил недобросъвестен, тъй като упълномощителката приживе е знаела, че сделката може да се сключи при по-благоприятни за нея условия. Обобщено е, че обжалваното решение не сочи и не доказва събирането на каквито и да е доказателства относно предявения иск с правно основание чл. 40 ЗЗД, но въпреки това въззивният съд се е произнесъл по иск, за който не са събрани каквито и да е писмени доказателства по надлежния ред в цялото инстанционно производство. Само наличието на нееквивалентност на насрещните престации, според представата на съда, не било достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди се, че неправилно въззивният съд е отхвърлил решението на първата инстанция, като не е кредитирал показанията на свидетеля Д. Б., доказала изцяло валидността на сключената сделка, плащане на продажната цена и знание на упълномощителя за условията на договора за продажба на имотите към своя внук. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърди се още, че обжалваното решение е недопустимо и очевидно неправилно.