не са обусловили изхода на делото и решаващата воля на въззивния съд по предмета на спора. Същите са от значение за законосъобразността и правилността на решението. Фактическият състав на разваляне на договора включва съществуването на облигационно правоотношение, възникнало от действителен двустранен договор и неизпълнение на правно задължение, което е съществено, т. е. когато отклонението е толкова значително, че кредиторовият интерес не би бил удовлетворен. Обстоятелството кога неизпълнението е съществено е от фактическо естество и се преценява от съда при решаването на всеки конкретен казус. В процесния случай въззивният съд е приел, че бездействието на ищеца не е създало фактически и правни пречки за изпълнение на насрещната престация, приемането и одобряването на нерегистрираната вещ и продължителното й ползване по предназначението изключват правото на лизингополучателя да развали договора поради неизправност на съконтрахента си, а и той не е предприел такива действия по прекратяване на облигационната връзка поради непредаване годен за ползване зърнокомбайн. На 22 юли 2008 г. страните са подписали приемо-предавателен протокол, в който се удостоверили, че вещта е годна за употреба и едва през 2014 г. лизингополучателят възразява за липсата на регистрация. Решаващият извод на въззивния съд, че предприетото от лизингодателя разваляне е произвело действие, се основава на безспорно установеното виновно неизпълнение на договорни задължения на лизингополучателя. Съдът е заключил в обжалваното решение, че фактическият състав по упражняване на преобразуващото право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД не изисква в случая развалящият да е изправна страна. Съгласно константната съдебна практика при неизправност на двете страни по договора всяко от тях може да упражни правото на разваляне, за да преведе в съответствие правното си фактическо положение. Нормативната уредба не съдържа законна презумпция, визирана в четвъртия въпрос на касатора. Непосочването на правен въпрос, съответен на критерия за общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, само по себе си е достатъчно основание за отказване на достъп до касация.