чл. 93 ал. 2 ЗЗД

Могат ли функциите на задатъка да бъдат придадени и на платената на изправната страна авансова сума за част от продажната цена на имота, дори тази сума да не е определена в съдържанието на договора с термина „задатък“, което предполага при неизпълнение сумата да се задържи, като при липсата на специална уговорка се прилагат диспозитивните правила на чл. 93 ЗЗД? Действителна ли е или е неравноправна уговорката сума, платена като депозит, да бъде върната в случай на непостигане на съгласие между страните относно параметрите на предварителния договор в предвидения срок, което право е предоставено единствено на възложителя - и то не в случай на неизпълнение на задълженията на насрещната страна, а в случай когато възложителят единствено по свое усмотрение, включително и недобросъвестно, реши да не приеме параметрите, предлагани от изпълнителя и противоречи ли такава уговорка на чл. 94 ЗЗД? Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила? В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение, и в тази връзка длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти? Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ако въззивният съд в мотивите си не обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти, искания и доводи на страните? За да се приложи чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД и да е налице този фактически състав, следва ли основанието да съществува към момента на престацията, но след това да е отпаднало с обратна сила?