не се установява наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, респективно въпросите не се явяват обуславящи правната воля на съда. Както бе посочено въззивният съд е приел, че е налице изрично решение на ОСА за определяне на възнагражденията и на изпълнителните, и на обикновените членове на СД /с втория от въпросите се предпоставя възприемане от съда на точно обратното становище/, както и че сключването на договор за управление с ищцата, като член на съвета на директорите, която не е изпълнителен член, е факултативно и договорът не е задължителен елемент от правоотношението й с акционерното дружество, като дори и да се счете, че процесният договор е сключен от лице без представителна власт и без да е спазена предвидена в ТЗ форма, то с оглед наличието на прието от дружеството изпълнение по договора и с оглед разпоредбата на чл. 293, ал3 ТЗ, ответното дружество не може да се позовава на нищожност. Дори и да се приеме, че първи и трети въпроси са обусловили решаващата воля на съда, то при постановяване на решението си, въззивният съд се е съобразил изцяло с разрешенията, дадени в решение №108 от 08.10.2015 г. по т. д.№2263/2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и решение №150/29.05.2015 г. по гр. д. №5272/2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, като посочената, споделяна от настоящия състав практика на ВКС изключва наличие на бланкетно поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.