Капаро

Как следва да процедира въззивният съд, когато първата инстанция не е изпълнила точно задълженията си във връзка с изготвяне на доклад с предписваното от чл. 146, ал. 1 ГПК съдържание, респ. не е указал на страните необходимостта от доказване на определени факти съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК, и въззивната жалба съдържа оплакване за това нарушение на съдопроизводствените правила?
При какви предпоставки съдът може да допусне свидетелски показания за разкриване на симулация?
Какво следва да е съдържанието на документ/изявление на страна по сделка, за да се счита същият за начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК?
Представлява ли начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК (писмено изявление от другата страна по сделката, което прави вероятно твърдението за привидност) отговор по чл. 131 ГПК, в който ответникът по иск за разкриване на персонална симулация, който е явна страна по сделката, признава осъществяването на преддоговорни отношения по покупко-продажба на имота само и единствено с ищеца, който е скритата страна по сделката, включително сключване на предварителен договор за покупко-продажба с него и получаване на капаро от него, и заявява, че до деня на нотариално изповядване на сделката не му е било известно, че друго лице ще е купувач на имота?
Дадените по реда на чл. 176 ГПК писмени обяснения от един от ответниците (друга страна, участвала в сделката) представлява ли изявление пред държавен орган (съд), съответно начало на писмено доказателство, и допустими ли са свидетелски показания за доказване на привидността?
Може ли писмените доказателства, които по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК са основание за допускане на свидетели за разкриване на симулацията, да са обективирани в два или повече документа, чието значение да се преценява в тяхната съвкупност?
Длъжен ли е въззивният съд, когато при направено оплакване във въззивната жалба относно фактическите констатации в първоинстанционното решение е пристъпил към обсъждане на събраните пред първата инстанция противоречиви свидетелски показания, при преценката на кои от тях дава вяра, да вземе предвид останалите данни по делото?
Длъжен ли е въззивният съд, като съд по същество на спора, да обсъди всички доводи и възражения на страните и изложи собствени мотиви по тях; да обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, без да игнорира едни за сметка на други и без да преиначава смисъла им, включително направени от страните признания за релевантни за спора факти в отговора на исковата молба, както и в писмени обяснения по реда на чл. 176 ГПК?
Допустимо ли е при формиране на фактическите си изводи въззивният съд да кредитира свидетелски показания, установяващи фактическото предоставяне на парична сума за заплащане на продажна цена, в противоречие с нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК?
Допустимо ли е при формиране на фактическите си изводи и въз основа на тях правни такива, въззивният съд да се позове (обоснове) с професията (образованието) на въззиваемия?
Допустимо ли е доказването на персонална симулация чрез косвени доказателства (заплащане на цена, водене на преговори, снабдяване с документи, манифестиране на притежание на недвижимия имот) и длъжен ли е въззивният съд да обсъди системата от доказателствени факти, индициращи осъществяваният в действителност факт?
Допустимо ли е въззивният съд да обосновава съдебното решение въз основа на писмено доказателство (sms и имейл кореспонденция, представена с вх. №862/13.03.2024 г. по описа на PC К.), което не е прието от първоинстанционния съд?