са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, но не са решени в противоречие с задължителната и с константната практика на ВКС, съгласно която определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди е въпрос на фактическа преценка при съобразяване с конкретните факти и обстоятелства, както и с личността на увредения. От значение са въздействието на незаконния акт върху здравето на ищеца, неговите субективни негативни преживявания, отражението на незаконния акт върху личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството му и близките му, както и други подобни обстоятелства, видът на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът и срокът на мерките за неотклонение за всеки конкретен случай. Съдът следва да съобрази и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил указанията, дадени с ППВС №4/1968г., като е мотивирал решението си и съгласно изискванията на ТР №1/2001 г. и ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС. Съдът е взел предвид конкретните установени по делото обстоятелства, релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението, който са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Обезщетени са вредите от незаконното обвинение, като е прието, че се дължи обезщетение за вреди, които са в причинна връзка с незаконното обвинение. Дали тази му преценка е правилна не е предмет на производството по чл. 288 ГПК. Посочената от касатора каузална практика на ВКС също не разрешава поставените въпроси по друг, различен от приетият с обжалваното въззивно решение начин, като изисква отчитане на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно наказателно преследване, които в случая са взети предвид. Следва да се има предвид и че размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за спора факти, което води до невъзможност за определяне на един усреднен критерий за размера на присъденото обезщетение. С ТР №3/2021 по тълк. дело №3/2021 г., ОСГТК на ВКС, е дадено разяснение, че пропуснати ползи от деликт също трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение, като изводът на въззивния съд, че ищецът е доказал настъпила в патримониума му имуществена вреда съответства на това тълкуване.