чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. първо ЗОДОВ

При предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ?
За преценката на съда на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта, установен с чл. 52 ЗЗД?
Задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им при определяне размера на обезщетението?;
Длъжен ли е въззивният съд да определи и присъди обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при съобразяване на всички факти и обстоятелства, имащи значение за удовлетворяване на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД?;
Какви са критериите, които следва да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението?;
Кои неимуществени вреди могат да се определят като „типични“ и кои като „специфични“; по какъв начин следва да се определи интензитета им и как съответните вреди обуславят размера на присъжданото обезщетение?;
Следва ли в мотивите си съдът да обсъди критериите за нарушение правото на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, за да направи извод дали производството се е развило в разумен срок?;
Какви критерии следва да бъдат преценени от съда, за да се приеме, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е съобразено с обществено-икономическите условия в страната и следва ли съдът да мотивира преценката си в тази насока в решението?