всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 15 НК

Чл. 15. Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние).

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Каква е доказателствената сила на постановленията на прокуратурата и събраните в досъдебното производство доказателства (свидетелски показания) при реализиране на отговорността на застрахователя по реда на чл. 432 КЗ?
Каква е доказателствената сила на актовете, постановени от органите на прокуратура и досъдебното производство по приложеното наказателно дело, във връзка с механизма на ПТП и доколко гражданският съдът би могъл да основе на тях извода си по чл. 45 ЗЗД и за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя по чл. 432 КЗ?
Допустимо ли е в гражданския процес по реализиране на отговорността на застрахователя да бъдат обсъждани доказателства, събрани в досъдебното производство, водено срещу причинителя на увреждането?
Може ли съдът да ангажира отговорността на водача на МПС при обстоятелства, като възприемане на възникнала опасност на пътното платно и ненавременни реакции на водача?
Следвала ли съдът при определяне на механизма на настъпване на ПТП и на вината на водача да се съобрази с нормата на чл. 20 ЗДвП?
Обуславя ли освобождаването на водача на МПС от вмененото му с нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължение, когато не е възприел движещото се с постоянна скорост от 22 км/ч превозно средство, представляващо каруца с кон, което се е приближавало към кръстовище?
При какви условия съдът следва да приеме, че е налице вина на водача на МПС, ако същият не е предприел спиране, въпреки налична неограничена видимост към коня с каруцата от разстояние от 28, 20 м. преди достигане до кръстовището?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диляна Господинова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

При преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК не се ли налага изводът, че доказателствата следва да се съпоставят и преценят по вътрешно убеждение, като решаващият орган [следва да издири] правната и житейска логика и достоверност с оглед всички данни по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната и на доводите на страните съвкупна преценка, като мотивира доводите и доказателства, кои приема и кои не?
Може ли съдът да обоснове решението си без да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност?
Следва ли при преценката на наличие на претърпени вреди, които са пряка и непосредствена от деликт, да се вземат предвид всички условия, които в съвкупността си определят конкретния причинно следствен резултат?
Задължение ли е на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните?
Допустимо ли е съдът да обоснове своите изводи без да анализира поведението на пострадалия пешеходец?
Следва ли при анализа на доказателствата да се изследва въпросът за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалото лице, за да се определи процентът на съпричинително поведение и причинно-следствената връзка между поведението на пострадалия и настъпилото събитие, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
Длъжен ли е съдът при анализ на доказателствата да посочи конкретно нарушена правна норма от страна на пешеходеца и причинно-следствената му връзка с настъпилото произшествие?
Какви следва да бъдат предпоставките, които да обуславят извод за съпричиняване на вредоносния резултат и в каква степен за случай на пътно-транспортно произшествие с пострадал пешеходец, който стои неподвижно и е наблюдавал движението на автомобилите (сред публика)?
Следва ли „изборът на място“ сред публиката при липса на обособени места за зрители на местопроизшествието да се приеме като действие/бездействие за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице и да е в причинно-следствена връзка с настъпване на събитието?
За определяне на справедлив размер на застрахователно обезщетение следва ли да се вземат предвид социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на непозволеното увреждане, с оглед лимитите на застрахователно покритие и следва ли да бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи значение за приложението на чл. 52 ЗЗД?
При установено поведение на пострадалия, което е в пряка причинна връзка и представлява основна причина за настъпване на ПТП, следва ли съдът при приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД да определи съпричиняването му като преобладаващо и да намали обезщетението до степен, съответстваща на по-голям или равен принос на пострадалия спрямо този на делинквента?
Следва ли съдът да изложи подробни мотиви въз основа на събрания по делото доказателствен материал за причинната връзка между деянието и деликта, като се мотивира коя причина приема за главна (необходимо условие) за вредоносния резултат и коя причина за второстепенна и на база на това да определи обема на отговорността?
Следва ли при възражение за съпричиняване съдът да отчете несъобразеното поведение на пострадалата с нормите за безопасност, един път при изследване на причината за ПТП - вредоносното събитие, и втори път като фактор за вредоносния резултат и спрямо това участие на фактора както във вредоносното събитие, така и за вредоносния резултат да определи обема на отговорност/на пострадалия?
Когато е установено, че травматичните увреждания на пострадалия е единствено и само по негова вина, това прекъсва ли правно-казуалната причинна верига между действието/бездействието на делинквента и вредата и определящо ли е за квалификацията на вредата като косвена за делинквента? Следва ли съдът да определи кои вреди са свързани с поведението на пострадалия и да ги изключи от обхвата на обезщетяване?
Как се определя от съда процентният израз за приноса на пострадалия за вредоносното събитие и вредоносния резултат и следва ли да се съпоставят поведението на увредения с това на делинквента?
Следва ли съдът да изложи собствени мотиви, обосновани с конкретни доказателства по делото, при определяне па причинната връзка и отговорността на страните, противоправността, като обсъди обстоятелства, установени от вещото лице, включително мястото на инцидента, пътната обстановка и условията за безопасност, които са били пряко свързани с настъпването на ПТП?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

В кой момент пешеходецът се превръща в опасност за движението - в момента, в който обективно е бил видим за водача на МПС и се е насочил към пътното платно или от момента на навлизането му на пътното платно?
Какви са задълженията на водачите на пътни превозни средства при възникване на опасност на пътя съобразно ЗдвП и в частност относно въпроса за приложението на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗдВП?
Допустимо ли е виновният водач да се възползва от нормата на чл. 15 НК в случай, че опасността е възникнала в момент, когато водачът е имал възможност да я възприеме, респективно да реагира, но не го е направил?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При условие, че автоекспертът по изслушаната КСМАТЕ е разгледал вариантите за техническа възможност на водача на автомобила да избегне ПТП в зависимост от точното местоположение на пътното платно на каруцата с коня, и както и е посочил причините за настъпване на ПТП в зависимост от положението на каруцата с коня и възможността за реакция на водача на лекия автомобил, следва ли съдът да разгледа подробно и да изложи правни аргументи за всеки един от изложените от вещото лице варианти, като се аргументира защо отхвърля/приема всеки един от вариантите, или е достатъчно да изложи аргументи само за тезата, която е приел за най-вероятна?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност? (По иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли висящо наказателно производство, чиито обстоятелства и деец съвпадат с тези в гражданското дело за обезщетение от деликт, да бъде основание за спиране на гражданското производство по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК? Следва ли гражданският съд да съобрази актовете на наказателния съд при възобновяване на гражданското дело и какъв е задължителният характер на тези актове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Дали ватманът е имал основание да приеме пешеходеца за препятствие в собствения му коридор на движение в момента, в който пешеходецът е стъпил на пътното платно за движение на МПС? Дали водачът на мотрисата е могъл и дали е бил длъжен да предвиди, че неправомерното действие на пешеходеца, който е пресичал пътното платно, съставено от три ленти за движение и разделителен остров, на забранен сигнал на светофара, няма да изчака на разделителния остров и ще продължи въпреки горното, вместо да предприеме престой на острова и да изчака, след което да продължи движението си? Дали задължителните разяснения и указания, дадени с ТР №28/28.11.1984 г. по н. д. №10/1984 г. на ОСНК на ВС, следва да се тълкуват изолирано едно от друго? Следва ли съдът да извърши съвкупна преценка на релевантните постановки от ТР №28/28.11.1984 г. по н. д. №10/1984 г. на ОСНК на ВС и да съобрази установеното по дело на база съвкупното им приложение? Следва ли решаващият състав да тълкува и прилага задължителните разяснения и указания, дадени с ТР №28/28.11.1984 г. по н. д. №10/1984 г. на ОСНК на ВС, в светлината на конкретиката на казуса и осъвременената обществена обстановка, включително пътната инфраструктура? В кой момент пешеходецът се явява непосредствена и предвидима опасност за водача на моторно превозно средство и от кой момент пътно-транспортно произшествие би било предотвратимо за него? Следва ли съдът да формира мотиви на формални постановки, за които по делото няма фактически твърдения или събрани доказателства? При преценка за наличие на случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК, допустимо ли е съдът да формира мотивите си, базирайки се на факти и обстоятелства, обуславящи противоправност на деянието, без да изследва конкретно установени факти и обстоятелства от значение за преценката соченият за делинквент дали е могъл или е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици? В светлината на Тълкувателно решение №28/28.11.1984 г. по н. д. №10/84 г. следва ли моментът на възникване на опасност за движението да се преценява за всеки конкретен случай и съобразно установените безспорно по делото факти и обстоятелства, съобразно приетото от практиката схващане, при преценка дали има виновно поведение на водача и нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП винаги трябва да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението на пострадалия пешеходец с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението, като е необходимо да се даде обоснован отговор дали водачът на ППС е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия, възможно ли е било от обективна и субективна страна той да е възприел пострадалия като опасност и дали има виновно нарушение на конкретни правила за движение? Постановената задължителна съдебна практика на ВС, вкл. ТР №28/28.11.1984 г. по н. д. №10/1984 г. на ОСНК на ВС, допустимо ли е и следва ли при тълкуване и прилагане, съдът да адаптира същата, съобразно осъвременената обществена обстановка, включително пътната инфраструктура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Кои са критериите, въз основа на които се извършва преценка, дали предприета от водач на превозно средство маневра, с цел избягване на внезапно възникнала непосредствена реална опасност от настъпване на вредоносни последици, е правомерна и в съответствие с изискванията на закона, в частност - чл. 20, ал. 2 ЗДвП?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Кои са конкретните съществуващи обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид, при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 52 ЗЗД, при предявен иск срещу застрахователя?
При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно: а) възприетия за справедлив размер на обещетението от 50 000 лева, в полза на Г. Т. Н., и б) възприетия процент съпричиняване от пострадалия в ПТП (неправилно невъзприет принос на пострадалата) и последвалия вредоносен резултат, въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани, относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка и да определи справедлив размер на обезщетението, към които да приложи относимите материално-правни норми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

12313 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела