чл. 15 НК

При преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК не се ли налага изводът, че доказателствата следва да се съпоставят и преценят по вътрешно убеждение, като решаващият орган [следва да издири] правната и житейска логика и достоверност с оглед всички данни по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната и на доводите на страните съвкупна преценка, като мотивира доводите и доказателства, кои приема и кои не?
Може ли съдът да обоснове решението си без да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност?
Следва ли при преценката на наличие на претърпени вреди, които са пряка и непосредствена от деликт, да се вземат предвид всички условия, които в съвкупността си определят конкретния причинно следствен резултат?
Задължение ли е на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните?
Допустимо ли е съдът да обоснове своите изводи без да анализира поведението на пострадалия пешеходец?
Следва ли при анализа на доказателствата да се изследва въпросът за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалото лице, за да се определи процентът на съпричинително поведение и причинно-следствената връзка между поведението на пострадалия и настъпилото събитие, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
Длъжен ли е съдът при анализ на доказателствата да посочи конкретно нарушена правна норма от страна на пешеходеца и причинно-следствената му връзка с настъпилото произшествие?
Какви следва да бъдат предпоставките, които да обуславят извод за съпричиняване на вредоносния резултат и в каква степен за случай на пътно-транспортно произшествие с пострадал пешеходец, който стои неподвижно и е наблюдавал движението на автомобилите (сред публика)?
Следва ли „изборът на място“ сред публиката при липса на обособени места за зрители на местопроизшествието да се приеме като действие/бездействие за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице и да е в причинно-следствена връзка с настъпване на събитието?
За определяне на справедлив размер на застрахователно обезщетение следва ли да се вземат предвид социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на непозволеното увреждане, с оглед лимитите на застрахователно покритие и следва ли да бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи значение за приложението на чл. 52 ЗЗД?
При установено поведение на пострадалия, което е в пряка причинна връзка и представлява основна причина за настъпване на ПТП, следва ли съдът при приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД да определи съпричиняването му като преобладаващо и да намали обезщетението до степен, съответстваща на по-голям или равен принос на пострадалия спрямо този на делинквента?
Следва ли съдът да изложи подробни мотиви въз основа на събрания по делото доказателствен материал за причинната връзка между деянието и деликта, като се мотивира коя причина приема за главна (необходимо условие) за вредоносния резултат и коя причина за второстепенна и на база на това да определи обема на отговорността?
Следва ли при възражение за съпричиняване съдът да отчете несъобразеното поведение на пострадалата с нормите за безопасност, един път при изследване на причината за ПТП - вредоносното събитие, и втори път като фактор за вредоносния резултат и спрямо това участие на фактора както във вредоносното събитие, така и за вредоносния резултат да определи обема на отговорност/на пострадалия?
Когато е установено, че травматичните увреждания на пострадалия е единствено и само по негова вина, това прекъсва ли правно-казуалната причинна верига между действието/бездействието на делинквента и вредата и определящо ли е за квалификацията на вредата като косвена за делинквента? Следва ли съдът да определи кои вреди са свързани с поведението на пострадалия и да ги изключи от обхвата на обезщетяване?
Как се определя от съда процентният израз за приноса на пострадалия за вредоносното събитие и вредоносния резултат и следва ли да се съпоставят поведението на увредения с това на делинквента?
Следва ли съдът да изложи собствени мотиви, обосновани с конкретни доказателства по делото, при определяне па причинната връзка и отговорността на страните, противоправността, като обсъди обстоятелства, установени от вещото лице, включително мястото на инцидента, пътната обстановка и условията за безопасност, които са били пряко свързани с настъпването на ПТП?