чл. 20 ал. 1 ЗДвП

Длъжен ли е съдът да тьрси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери справедлив еквивалент на същите, като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични за случая обстоятелства, въведени с ППВС №4/68 г., гарантиращи правилното приложение на принципа на справедливост?.
Какви са критериите за установяване на размера на приноса на пострадалото лице за настьпване на вредоносния резултат?
Необходимо ли е съдът да съпостави тежестта на нарушението на делинквента и това на пострадалия и да обоснове преценката си за реалния принос на всеки от тях и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта?
Следва ли въззивният съд да приеме наличие на принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат, ако поведението му не е противоправно, но е спомогнало за увреждането и съставлява поемане на предвидим и реално очакван риск?.
Ако водачът на МПС беше изпълнил вменени му от закона задължения по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно беше реагирал своевременно, беше контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал, бе съобразил скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозваните пътници, характера и интезивността на движението, конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, съобразно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, щеше ли пътното произшествие да бъде предотвратено, а пътникът С. И. да остане жив, както пътничка, която е била до него?
Следва ли при постановяване на решението си съдът да се произнесе по спорния предмет на делото, преценявайки и обсъждайки в мотивите си допустимите и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения, както и събрани доказателства, респ. липсата на такива, като ги съпостави едно с друго и изложи съображения относно кредитирането на определен факт, представляващи гаранция за правилност на съдебния акт?
Дължи ли въззивната инстанция да формира мотиви по събраните по делото доказателства, включително тези, свързани с оплакванията на страните, като обсъди значимите такива и да заяви какви юридически факти се установяват с всяко едно от тях?.
Обективните предели на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите включват ли притежаването и ползването на самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника с мощност на двигателя под 10 kW?
При условията на чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 481, ал. 2, т. 2 КЗ Гаранционният фонд дължи ли извършване на плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от водачи на превозни средства, които не попадат в дефиницията за моторно превозно средство, заложена в чл. 481, ал. 2, т. 2 КЗ, които не подлежат на регистрация и за които не е налице задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?
Допустимо ли е въззивният съд да приложи разпоредбите на чл. 3 и чл. 10 Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009, като приложи тълкуване, което противоречи на нормите от българското законодателство, с които е транспонирана директивата?
Разпоредбите на чл. 3 и чл. 10 Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 следва ли да се тълкуват в смисъл, че Гаранционният фонд отговаря за вреди, причинени и при използването на превозни средства, независимо от това, дали попадат в дефиницията на моторно превозно средство, заложена в чл. 481, ал. 2, т. 2 КЗ, дали подлежат на регистрация и на задължително застраховане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?.
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени във въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви?.
Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правно релевантен факт по делото, при положение че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция?.