Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„ е формулирала въпрос №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1/ „ Следва ли съда да укаже на заинтересованата страна направила в от[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]говора на исковата молба възражение за съпричиняване срещу пострадалото/ претърпялото вреди лице/ собственика на увредената вещ/, а срещу трето лице, което не е страна в процеса и в случая не се явява пострадало лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, че следва да изясни/поясни/ уточни възражението си за съпричиняване.“ Страната е направила кратко оплакване за неправилност на акта, поради твърдяно неотчитане на допуснато процесуално нарушение от страна на първостепенния съд, който в доклада си дал указание, че ответникът следва да докаже съпричиняване от водача на специализирания автомобил, като с решението си приема това възражение неправилно насочено. Касаторът е изброил и съдебна практика, която според него съдържа указания- когато твърдените факти не са достатъчно конкретни и неясни да бъде указано същите да бъдат изяснени. Разгледано накратко, в контекста на оплакване за неправилност на акта, е и задължението на съда да поставя уточняващи въпроси. Поставени са въпросите – 2/ „ Представлява ли съществено процесуално нарушение пропускът на съда да изясни и определи на фаза предварителен доклад правната квалификация на направеното с отговора на ИМ възражение за съпричиняване и да се изяснят фактите, въз основа на които се прави това възражение за съпричиняване и 3/ „ Налице ли е пропуск да се въведе материално правно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в случай, че в отговора на исковата молба заинтересованата страна е използвала израза „ съпричиняване, но не е посочила, че същото е било извършено от пострадалото лице, а от друго / трето по смисъла на закона. Посочено е общо и лаконично, че тези въпроси, освен че били разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС, имали и „съществено значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Страната е поставила и въпроси определени от нея като „ материалноправни“, а именно – 4/“Представлява ли небрежност, лекомислие и/или самонадеяност от страна на собственика на МПС, претендиращ понесена материална вреда… предоставянето на същото за превоз от трето лице- превозвач, чийто автомобил няма документ за преминат технически преглед..“,5/ „Следва ли към 17.10.2015г. при извършване превоз на товар, чиято допустима маса/ на автомобила и товара/ е надвишавала 3500кг., превозът да се извърши от лицензиран превозвач..“ и 6/ „Допустимо ли е заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя по задължителна застраховка гражданска отговорност на лице което няма документ за собственост на увреденото МПС и това МПС не е валидно регистрирано на територията на Република България.“ Лаконично е посочено, че изложеното обуславяло и очевидна неправилност на решението. Други доводи не са развити.