чл. 46 ал. 2 ЗНА
Чл. 46. […] (2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Достатъчно ли е признанието на предявения иск, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права? Тъждествено равни ли са понятията „правен интерес “ от завеждане на исков процес, и даване на повод “ за понасяне на отговорност за разноските по същия? При липса на нормативна уредба, която да урежда производство по унищожаване на издаден изпълнителен лист, инкорпорираните в който вземания са погасени по давност, как следва да процедира правоимащият по изпълнителния титул; Следва ли съдът да приложи чл. 46, ал. 2 ЗНА и да установи съществуващи разпоредби, които се отнасят до подобни случаи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дали при установена недействителност на договор за банков кредит, обезпечен с недвижим имот на потребител, сключен преди влизането в сила на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (обн. ДВ. бр. 59/29.07.2016 г.), съдът може да присъди чистата стойност на кредита (сумата, която потребителя е получил по договора за кредит), така както би била приложена разпоредбата на чл. 39 Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители и в какъвто смисъл е била действащата към момента на сключването на договора за кредит разпоредба на чл. 14, ал. 2 ЗПК от 2006 г. (обн. ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., /отм./ с пар. 3 ПЗР ЗПК - ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Подлежат ли на доказване от ищеца претендираните с иска по чл. 403, ал. 1 ГПК вреди, представляващи пропусната полза, произтекли от обезпечение на иск чрез наложена обезпечителна мярка „запор на парична сума по банкова сметка и следва ли предположението за наличието на пропусната полза да се основава на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Представлява ли нарушение на принципа за равнопоставеност на акционерите, притежаващи еднакъв клас акции, по смисъла на чл. 110б ЗППЦК и наднационалните нормативни актове, възможността конкурсната процедура за избор на членове на Съвета на директорите в публично дружество, в това число номинациите по нея, да се провежда от мажоритарния собственик на акции, без да са предвидени ефективни механизми за участие на миноритарните акционери в процедурата?
Приравнено ли е по своето правно значение правото на акционер да включи въпроси в дневния ред на общо събрание на акционерите на публично дружество с правото му да участва в организирането и провеждането на конкурс за избор на членове и правото му да номинира кандидат?
При констатирана от съда празнота/непълнота в номинационната процедура по ППЗПП за миноритарните акционери, следва ли правораздавателният орган въз основа на чл. 46, ал. 2 ЗНА да приложи по аналогия правилата, уредени в ППЗПП, като разшири субектния им обхват, вместо да приложи по-висок по ранг акт /ТЗ/, който не се характеризира като уреждащ сходна законова хипотеза или подобен случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Никола Чомпалов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Подлежат ли на съдебен контрол решенията на общото събрание на Камарата на архитектите, при липса на изрична уредба на такъв контрол, която да се съдържа в съответния специален закон - Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и намира ли приложение по аналогия редът, предвиден в разпоредбите на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, касаещ сдруженията с нестопанска цел, във връзка с прилагането на основния правен принцип, установен в ГПК, че съдилищата са длъжни да разгледат и решат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, поради което и, при липса на пълен и ясен регламент на конкретни юридически факти, правният спор подлежи на разрешаване въз основа на изведената по тълкувателен път норма?
Допустим ли е иск за съдебна защита срещу решения на ОС на камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и разполага ли член на камарата със защитимо право да обжалва и съответно с правен интерес да иска отмяната на незаконосъобразни решения на ОС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как се обезщетява положения труд над нормативно определения при даване на 24-часови дежурства от военнослужещи, който не е компенсиран с почивка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди всички доказателства и доводи на страните, като изложи подробни и убедителни мотиви защо не приема определени доказателства, а други кредитира, както и да се аргументира защо отхвърля възраженията на страните? Когато в съдебния процес се установи липса на прозрачност на група клаузи в договор за кредит, отговарящи на определението „основен предмет на договора и неравноправния им характер, имаща за последица недействителност на целия договор за кредит, следва ли съдът, разглеждащ претенцията, да установи с решението си цялата дължима сума на извъндоговорно основание, съгласно чл. 23 ЗПК или трябва да определи дължимата на извъндоговорно основание сума във връзка със заявения от ищеца срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли да се прави разлика между почивка след положено дежурство, компенсация от положено дежурство и труд, положен над нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, и тъй като се касае за три различни института, уредени в различни разпоредби на нормативни актове, за кое от всички тези вземания на военнослужещия е валидна тригодишната погасителна давност съгласно ТР №6/2017 г. на ОСГК на ВКС?
Признаването на факти от претенцията на ищеца на основание чл. 146, ал. 4 ГПК равнозначно ли е на признаване на иска му от страна на ответника?
След като за процесния случай поради нормативна непълнота се прилага на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА правилото на чл. 136а, ал. 5 КТ, не следва ли съдът да приложи по аналогия и правилото на чл. 136а, ал. 4 КТ?
Не съставлява ли нарушение на принципа на равенство на страните, посочен в чл. 9 ГПК, след като в ТР №6/2017 г. от 11.2.2022 г. по тълкувателно дело №6/2017 г. на ОСГК на ВКС се урежда защита правата на икономически по-слабата страна, а не е уреден механизъм за защита правата на ответната страна?
След като ТР №6/2017 г. от 11.02.2022 г. по тълкувателно дело №6/2017 г. на ОСГК на ВКС урежда кратката тригодишна погасителна давност в полза на правоимащия военнослужещ, а не урежда защитата на ответника-военното формирование работодател, не следва ли в полза на ответника да се приложи на по-силно основание институтът на десетгодишната абсолютна давност по смисъла на чл. 171 ДОПК и дали неприлагането и в противен случай не определя военното формирование като вечния длъжник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
1. При постановен окончателен съдебен акт на ВКС, в мотивите на който е прието, че не е било необходимо да се постановява отхвърлителен диспозитив, съответно изначално липсва основание за издаване на обратен изпълнителен лист, следва ли тези мотиви на ВКС да бъдат взети предвид от съда, който разглежда молба за обезсилване на така издаден обратен изпълнителен лист? В случай че съдът не вземе предвид тези мотиви при постановяване на съдебния си акт – основание ли е това за отмяна на този съдебен акт; 2. Допустимо ли е да бъде оставен да съществува в правната действителност обратен изпълнителен лист, за който е установено с окончателен съдебен акт на ВКС, че е с изначално невъзможен предмет, по съображения, че липсва изричен законов текст за неговото обезсилване, респективно отмяна; 3. Изчерпателна ли правната уредба на обратния изпълнителен лист в закона? Допустимо ли е правната уредба в закона да има предимство над основните принципи на гражданския процес като принципа на законност, принципа на установяване на истината и общия правен принцип на справедливостта, при положение, че правната уредба поначало следва да е в съответствие с тези принципи и да не им противоречи; 4. Допустимо ли е прилагане по аналогия по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато липсва изричен текст в ГПК, който да урежда обезсилването на обратен изпълнителен лист с изначално невъзможен предмет; 5. Следва ли съдът да остави в сила издаден обратен изпълнителен лист, при положение, че му е служебно известно, че при проведено изпълнение по този изпълнителен лист ще се постигне явно несправедлив и несъобразен с материалното право и действителното фактическо положение правен резултат;
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Нищожен ли е договор за цесия на бъдещи вземания, които към момента на сключването му не могат да бъдат определени по основание и размер, не са ликвидни и изискуеми и може ли договор за цесия да има характер на алеаторен договор?
За приложението на разпоредбите на чл. 99 ЗЗД и сл. относно прехвърлянето на вземания и по отношение на уредбата на правоотношенията, възникнали на основание договор за факторинг?
Относно предпоставките за приложение на чл. 103, ал. 3 ЗЗД - за невъзникване, съответно – погасяване на правото на компенсация на длъжника към цесионера със свое вземане към цедента, при съобщена му цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и за разпределяне на тежестта на доказване в процеса?
Следва ли въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди доводите на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.