чл. 63 ЗС
Чл. 63. (1) Собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката.
(2) Също така собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.
(3) Собственост върху постройка, отделно от земята под нея, може да се създаде и чрез доброволна делба.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дворното място, в което е построена сграда в режим на етажна собственост, във всички случаи ли представлява обща част или остава съсобствено при квотите, при които е било притежавано преди построяването на сградата и как следва да се определят в този случай правата върху него - дали според документите за собственост или по правилото на чл. 40 ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивия съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, както и всички доводи на страните от значение за правния спор? / обобщен въпрос /, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с ТР №1/2013 г., т. 1 и т. 2 на ОСГТК на ВКС, решение №60144/25.01.2022 г. по гр. д. №491/2020 г. на ВКС, 2-ро гр. отделение; решение №202/2018 г. по т. д. №1826/2016 г. на ВКС, I т. о.; решение №144/2018 г. по гр. д. №5100/2017 г. на ВКС, III г. о.; решение №27/2015 г. по гр. д. №4265/2014 г., IV г. о., Решение №51/21.07.2021 г. по гр. д. №2694/2020 г., ВКС, ІІ г. о. и цитираните в него други решения, както и въпросите
За обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост и за доказателствената тежест, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка – твърди се противоречие с ТР №11/21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. №11/2012 г., ОСГК?
Юридическият статут на сградата от конструкцията ѝ ли се определя или от правния статут, който ѝ е придаден към момента на изграждането? - твърди се противоречие с Решение №109/08.04.2014 г. по гр. д. №7365/2013 г. на I г. о. и Решение №675/26.01.2011 г. по гр. д. №656/2009 г. на I г. о.
Промяната на обща по естеството си част съставлява ли неоснователно въздействие, което пречи на собственика на земята да упражнява правата си? - твърди се противоречие с Решение №75/26.02.2010 г. по гр. д. 395/2009 г. на II г. о.
Покривът-тераса на сграда-гараж, която е предвидена по инвестиционен проект като подземна, но в отклонение от проекта е построена като полуподземна с издаден акт 14 преди възникване на етажна собственост в други сгради и в двора в поземления имот, и този покрив-тераса по проект и по фактическо изпълнение към възникването на тази етажна собственост е предназначен да служи за паркиране на автомобили и за достъп до входа и жилищата на друга сграда, обща част ли е по смисъла на чл. 38, ал. 1 Закона за собствеността на етажните собственици на идеални части в свободната дворна площ, но нямащи собственост в самата сграда-гараж, чийто е покривът- тераса, или е собственост само на собствениците на сградата-гараж?
Тоест: Кога покривът-тераса на сграда-гараж, построена в поземлен имот, чийто двор е обща част на етажни собственици, които не са собственици на сградата-гараж, представлява обща част на тези етажни собственици по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС?,
Кой е собственик на надстроената част на подземния гараж (излизаща над кота нула, което го превръща в полуподземен), ако надстрояването е незаконно, а приобритателите са закупили идеални части само от подземния гараж (законно предвидената конструкция), а други са закупили земята под него?,
Какво е значението на строителните книжа и на разпределението на собствеността на земята като обща част, предвидена в таблица към проекта, при комплексно застрояване, ако в хода на делото се установи, че площта на земята е намалена поради незаконно строителство, за правото на собственост както в процентно отношение на закупената земя, така и за правото на собственост върху незаконната постройка или върху тази част от нея, която е незаконно надстроена?.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС, чл. 218 ГПК, чл. 219 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 2 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 1 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 63 ЗС, чл. 92 ЗС
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Допустимо ли е съдът да приеме за установено осъществяването на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа единствено на косвени доказателства, включително и свидетелски показания, които не се основават на преки впечатления относно упражняването на фактическа власт върху имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
чл. 10 ал. 1 ЗН, чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 18 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 4 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 30 ал. 3 ЗС, чл. 31 ал. 1 ЗС, чл. 63 ЗС, чл. 68 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 92 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е правото на собственост върху идеални части от поземлен имот да не се разпростира върху прилежаща част към сграда, собственост на трето лице? Прилежащата част от терена към сграда става ли собственост на собственика на сградата?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За възможността въззивният съд да обсъжда и прилага придобивната давност при липса на направено в срока за отговор на исковата молба позоваване на изтекла в полза на една от страните давност?
Длъжен ли е въззивният съд при формиране на изводите си по предмета на спора да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани пред двете инстанции доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и доказателства, а други не приема, и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Може ли да се придобие по давност сграда, построена в имот, който е станал публична държавна собственост след изтичане на законово регламентирания давностен срок, докато имотът е бил със статут на държавна собственост преди влизане в сила на Закона за държавната собственост, с който се прави разграничаване на държавната собственост на публична и частна?
Придобива ли се по давност право на собственост върху сграда, построена без отстъпено право на строеж върху държавна земя в хипотеза, когато владението е започнало преди 1990 г. (в случая най-късно през 1983 г.) и е продължило повече от 10 години, и евентуално – прекъсва ли се вече изтеклата придобивна давност с последващото актуване на поземления имот като публична държавна собственост след влизане в сила на Закона за държавната собственост през 1996 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е да се приемат доказани по делото факти, без да се обсъдят в тяхната съвкупност всички събрани гласни и писмени доказателства, касаещи тези факти? С оглед разпоредбата на чл. 64 ЗС допустимо ли е да се приеме, че с оглед поддържане на фасадата на сградата правото на собственост на собственик на дворно място трябва да бъде ограничено, като се допусне непрекъснато и постоянно ползване на двора от собствениците на обекти в сградата, ако на същите е осигурен достъп до входа на жилищната сграда? Следва ли да се приеме, че нормите за прилежаща площ, установени с Наредба №7/22.12.2003 г. обозначават квадратурата, която собственици на обекти в постройката могат да ползват непрекъснато и постоянно, при равни права със собственика на земята или понятието "прилежаща площ" означава площ, на която не могат да се извършват действия, които затрудняват достъпа до сградата, ремонта и обслужването на същата? Допустимо ли е въззивният съд при произнасянето си по иска по чл. 109 ЗС да мотивира решението си за премахване на врата, поставена от собственика на поземления имот в дворното място, с необходимостта от осигуряване на прилежаща площ съгласно Наредба №7/22.12.2003 г., без да е предявен иск по чл. 64 ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дължи ли съдът произнасяне по всички твърдения на страната, като обсъди всяко от тях поотделно и заяви защо го приема за основателно? Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, включително в тяхната съвкупност? Сочи се противоречие с Тълкувателно решение №35/14.06.1971 г. на ОСГК на ВС; решение №31 от 17.02.1999 г. по гр. д. №616/1998 г. на ВКС; решение №43/05.04.2013 г. по гр. д. №802/2012 г. на ВКС, второ г. о.; решение №112/02.05.2017 г. по гр. д.№3356/2016 г. на ВКС, четвърто г. о.; решение №25/23.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №2299/2018 г.; решение №50/22.05.2019 г. на ВКС по гр. д.№1441/2018 г., първо г. о.; решение №411/27.10.2011 г. по гр. д. №1857/2010 г. на ВКС, четвърто г. о.; решение 21/26.02.2021 г. по гр. д. №2029/2020 г. на ВКС; решение №256/07.01.2021 г. по гр. д. №4293/2019 г. на ВКС; решение №60142/24.11.2021 г. по гр. д. №566/2021 г. на ВКС, първо г. о.
Поражда ли вещно - транслативен ефект сделка, по която прехвърлителят на вещно право върху недвижим имот не е собственик на имота? Породила ли е вещно-транслативен ефект по отношение на несобственик на терена сделка за възмездно учредяване на право на строеж срещу обезщетение за строителство? Сочи се противоречие с Тълкувателно решение №3/29.11.2012 г. по тълк. д. №3/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Ако се установи, че бивш съпруг, учредител и приемател на право на строеж по възмездна сделка, в която участва и другият съпруг, не е собственик на ид. ч. от терена, остава ли бившият съпруг без права върху терена и притежател на съответстващото на правата на едноличния притежател - бивш съпруг право на строеж?
Правото на строеж с оглед на личността на участника на сделката ли се учредява или с оглед на притежаваното право на собственост на ид. ч. от терена, което следва, включително и по отношение на титуляра му?
Ако с влязло в сила съдебно решение, вписано преди сделката за учредяване на правото на строеж, се установи, че само един от бившите съпрузи е собственик на недвижим имот, придобит с възмездна сделка по време на брака, съответно правото на строеж е учредено и на другия съпруг именно по силата на удостоверените му права с тази сделка, съответно и двамата съпрузи участват в сделката за учредяване на право на строеж, която също е възмездна, с установяването на несъществуване на правата на единия съпруг върху терена, може ли да се приеме, че другият съпруг, като собственик на правата върху терена, е станал и притежател на правото на строеж, което е учредено само с оглед на правата върху терена, не и с оглед на личността на участниците в сделката?
Може ли в хипотезата на настоящото дело да възникне и съсобственост върху обект на собственост, ако се установи, че приемателят на правото на строеж не е собственик на всички идеални части от терена, правата върху които са послужили за основание на сделката, а само на част от тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2023
Настъпва ли вещноправният ефект на придобивната давност, ако наследникът се позове на изтекла в полза на наследодетеля му придобивна давност, след като е загубил владението върху имота за период по-дълъг от 6 месеца?
Води ли автоматично до придобиване правото на собственост осъществяването на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС или е необходимо нарочно изявление от страна на владелеца, за да настъпят последиците от изтеклата давност?
Достатъчно ли е декларирането на имота пред общински орган и заплащането на данъци за него в определен период от време, за да се приеме, че държателят е манифестирал пред действителния собственик намерението си да владее имота за себе си?
Представляват ли действията по провеждане на обстоятелствена проверка демонстрация на намерение за своене на имота спрямо действителния собственик?
Може ли подаването на молба-декларация за обстоятелствена проверка за идеална част от имота да се приеме за демонстрация на намерение за своене на целия имот?
Кои са индивидуализиращите белези на недвижимите имоти при спор за идентичност на имоти, описани в различни документи за собственост и задължително ли е съвпадението на три граници за да се приеме тази идентичност за установена?
Възможно ли е спорната идентичност да се приеме за доказана при съвпадение на две граници, когато те определят със сигурност местоположението на имота и изключват възможността той да се намира другаде?
Задължен ли е въззивният съд като инстанция по същество да постанови решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява поотделно и в тяхната взаимна логическа връзка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно и не се кредитира, съдът следва ли да изложи мотиви за това?
Допустимо ли е въззивният съд да основе изводите си по спорните факти само въз основа на показанията на посочените от едната страна свидетели, като откаже да вземе предвид показанията на останалите свидетели?
Може ли въззивният съд да откаже да вземе предвид и изцяло да не кредитира показанията на даден свидетел поради родствената му връзка с една от страните по спора и поради подадена срещу него жалба от другата страна?
Длъжен ли е съдът да зачете силата на пресъдено нещо и възприетото относно общи правопораждащи факти за спорното право, на влязло в сила решение в последващ процес с идентични основание, предмет и искане /иск за признаване право на собственост по давностно владение при тъждество на имот, основание и период/, но при липса на субективен идентитет на страните по двете дела, извън хипотезата на чл. 298, ал. 2 ГПК?
В хипотезата на предявен иск по чл. 108 ЗС за реална част от недвижим имот, следва ли съдът да отхвърли искането за предаване на владението, ако по делото е установено, че в имота е разположена сграда, която се владее от ответниците, но тази сграда не е включена в предмета на ревандикационната претенция?
Длъжен ли е съдът служебно да провери /установи/ наличието на пречки за изтичане на срока по чл. 79 ЗС, обусловени от вида и характера на собствеността на процесния имот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 108 ЗС, чл. 172 ГПК, чл. 216 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 270 ал. 3 изр. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 298 ал. 1 ГПК, чл. 298 ал. 2 ГПК, чл. 298 ал. 3 ГПК, чл. 63 ЗС, чл. 68 ал. 1 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 81 ЗС
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2023
Дължи ли обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС ползващият съсобственик, чиито сгради заемат целия поземлен имот, на неползващите съсобственици, които не притежават сгради в имота и не са учредявали право на строеж за построяване на сградите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
чл. 22 ал. 1 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 296 т. 2 ГПК, чл. 298 ал. 2 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 31 ал. 2 ЗС, чл. 59 ЗЗД, чл. 63 ал. 1 ЗС, чл. 63 ал. 2 ЗС, чл. 63 ЗС, чл. 64 ЗС, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 9 ал. 1 ЗСВ
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.