дали наличието на формална родствена връзка между определени лица е достатъчно основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от едното във връзка със смъртта на другото? Твърди се, че решението на Пловдивския апелативен съд е постановено в нарушение на Постановление №4/25. V. 1961 г., Пленум на Върховния съд, съгласно което обезщетение за неимуществени вреди се присъжда само при условие, че се установи, че такива вреди действително са били претърпени от лицето, претендиращо обезщетение, което следва да докаже всички елементи от сложния фактически състав на генералната клауза на деликта, както и конкретния вид, характер и интензитет на претърпените от него вреди; 4. Може ли при определяне на обезщетението съдът само декларативно да изброи кои критерии е приложил, без да е обсъдил и преценил обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства и значението им за определяне на обезщетението за неимуществени вреди? 4.1. Длъжен ли е въззивният съд да приложи общите и специфични за всеки отделен случай критерии при определяне обезщетението за неимуществени вреди и да посочи как точно приложението на всеки един от тези критерии е обусловило преценката му за конкретно определения размер на обезщетение за приложението на чл. 52 ЗЗД? 4.2. Длъжен ли е съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правно релевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението?