1) „Допустимо ли е въззивният съд да тълкува т. 10в НР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приемайки, че интересът на ищцата е отпаднал, тъй като е получила част от вземането си по издаден изпълнителен лист от РС Разлог, с изключение на разноските. По издадения изпълнителен лист са присъдени разноски, които длъжникът не е платил.“; 2) „Ако съдът приеме, че така направеното тълкуване от Въззивния съд на преценката на Окръжен съд Благоевград, както и на подаденото възражение от длъжника в заповедното производство, което противоречиво се приема дали е по чл. 414 ГПК или 414а ГПК, то следва ли, че ищцата заявител няма правен интерес от предявяване на иск по чл. 422 ГПК?“; 3) „Може ли да се приеме, че с направено плащане от длъжник след издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, и преди да му бъде връчена покана за доброволно изпълнение, се счита, че длъжника е изпълнил задължението си изцяло и доброволно, предвид наличието на образувано спрямо него изпълнително дело?“; 4) „Подаването на възражение след образуването на изпълнително дело, преди връчването на покана за доброволно изпълнение, препятства ли правото на ищеца да претендира и сторени по заповедното и изпълнително производство разноски?“; 5) „Какво е значението на подаденото възражение от длъжник по заповедно производство, когато първостепенния съд не отстрани евентуални нередовности, и укаже на ищеца да предяви иск по чл. 422 ГПК?“; и 6) „При постановяване на определение на Окръжен съд Благоевград, с което е прекратено гр. дело № 273/2022 г., има ли правомощия да ревизира преценката на Районен съд – Разлог по дадени указания по чл. 422 ГПК?“.