Новация
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Новация” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Относно приложението на чл. 20 ЗЗД и критериите, по които се осъществява тълкуването на двустранен договор.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Задължена ли е долустояща съдебна инстанция да приложи указания или съдебна практика на по-горна национална юрисдикция, когато същите противоречат на правото на Европейския съюз в областта на защитата срещу неравноправни клаузи, и следва ли при наличие на такова противоречие тази практика да бъде оставена без приложение? Допуска ли се извод за изпълнение на задълженията на банката по чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 ЗКИ въз основа единствено на обща договорна клауза, която съдържа декларативно позоваване на валутен риск, без в преддоговорния етап да е предоставила на кредитополучателя конкретна, количествено измерима и проверима информация относно механизма за неговото възникване, икономическите последици и начина на изчисляване на задълженията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
чл. 107 ЗЗД, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 17 ал. 1 ЗЗД, чл. 237 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 295 ал. 1 ГПК, чл. 295 ГПК, чл. 366 ЗЗД, чл. 430 ТЗ, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 9 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли съществуването на дружество – страна по релевантен за спора договор, да бъде доказано от страната в процеса, когато регистрацията му е видна от публичен регистър?
Връчването на съдебните книжа по делото, съдържащи договора за цесия, замества ли уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД?
Правилото на чл. 40 ЗЗД приложимо ли е спрямо органното представителство на търговско дружество?
Настъпва ли новация на парично задължение по цесионен договор, в случай че страните по него сключат друг договор, с който не предвиждат замяна/трансформация на задължението с друго задължение, а уреждат възможен начин за погасяването му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
чл. 107 ЗЗД, чл. 146 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 154 ГПК, чл. 181 ГПК, чл. 19 ЗЗД, чл. 219 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 40 ЗЗД, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 42 ЗЗД, чл. 608 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 625 ТЗ, чл. 65 ЗЗД, чл. 99 ал. 3 ЗЗД, чл. 99 ал. 4 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
са релевирани доводи за неправилна правна квалификация, като според касатора, вместо по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, правилната правна квалификация е по чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Погасяват ли се автоматично облигационните задължения от предварителен договор (в частност задължението за осигуряване на финансиране на строеж), които не са елемент от фактическия състав на вещното прехвърляне, със сключването на окончателен договор под формата на нотариален акт, ако в последния те не са изрично включени, но и не са изрично отменени?
Налице ли е плащане без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, когато първичен счетоводен документ (фактура) сочи като основание сделка с имот - без форма, но между същите страни съществува валидно облигационно правоотношение (договор за строителство и финансиране), което обуславя плащането на сума - реално съществуващ дълг и то в по- голям размер, респективно: фактурата създава ли, или само обективира договорни отношения?
Допустимо ли е първоинстанционният/ въззивният съд да откаже събиране на доказателство като „новооткрито“ по чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, когато страната удостовери, че документът се е намирал/ владян от и у трето лице, което е отсъствало от страната, и страната обективно не е знаела за неговото местонахождение, поради което не е била във възможност да го представи в първа инстанция, респективно - представлява ли отказът да се направи това съществено процесуално нарушение?
Представлява ли фактурата, в която е посочено основание „прехвърляне на собственост“, абсолютно доказателство за правното основание на плащането или съдът следва да изследва действителните отношения между страните (чл. 20 ЗЗД), когато са налице данни за други облигационни връзки (финансиране, кредитиране)?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните, свързани с наличието на друго правоотношение (задължение за финансиране по договор от 01.11.2016 г., включително факта на солидарна задълженост), което изключва тезата за липса на основание, по банкови кредити, като изведе свои самостоятелни, изрични и ясни фактически констатации и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на решението?
Може ли съдът да обоснове решението си с нищожност на договор поради противоречие със закона или липса на основание - несъществуващ договор, без тази нищожност да е била въведена като спорна от страните, респективно - доказана, и без съдът да е дал указания, че ще се произнесе по този въпрос?
Преклудирано ли е възражението за прихващане, направено в първоинстанционното/ въззивното производство, ако насрещното вземане е установено от събраните по делото доказателства (вкл. ССЕ) и не се налага събиране на нови доказателства, съдът задължен ли е - да разгледа и се произнесе по възражението за прихващане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 12 ГПК, чл. 19 ал. 1 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 266 ал. 2 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 367 ГПК, чл. 371 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Трябва ли принципът на липса на обвързващо действие на недействителните клаузи по чл. 6 Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи и чл. 146, ал. 1 ЗЗП да се прилага и за сключените относно тези клаузи последващи договори и правни сделки, какъвто е договорът за рефинансиране на кредит, изразен в чуждестранна валута? След като абсолютната недействителност на неравноправна клауза означава, че такава клауза никога не е съществувала в договора, може ли да се приеме, че извършените впоследствие правни действия, а именно сключване на договор за рефинансиране също следва да се считат за неравноправни и без никакво действие?
Налице ли е обвързаност между договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, и договор за рефинансиране на първоначалния договор с оглед целта на втория договор да се погасят задълженията по първия договор? Може ли да се приеме, че договорът за рефинансиране съставлява спогодба по смисъла на чл. 366 ЗЗД върху непозволен договор в случаите на цялостна или частична нищожност на първия договор? При наличие на две отделни кредитни правоотношения в кои хипотези се приема, че с втория договор се предоговарят условията на първия договор и какви са произтичащите материално и процесуалноправни последици?
Кой е началният момент, от който тече погасителната давност за вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на кредитор, осъществено вследствие на приложението на неравноправни клаузи в потребителски договор в хипотезата, в която потребителят не е в състояние сам да прецени, че договорна клауза е неравноправна или в която не е узнал за нейният неравноправен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 10 ал. 3 ЗЗД, чл. 107 ЗЗД, чл. 110 ЗЗД, чл. 143 ЗЗП, чл. 144 ал. 3 т. 1 ЗЗП, чл. 145 ал. 2 ЗЗП, чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 146 ал. 2 ЗЗП, чл. 146 ЗЗП, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 1 ТЗ, чл. 366 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 633 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Съществува ли обективната новация при изразена обективирана воля за поемане от длъжника на нов дълг, с нов предмет, в замяна на старото задължение по сключения с кредитора договор за услуга и новиращият договор, който не представлява договор за услуга, следва ли да се приеме за свързан договор за кредит по смисъла на чл. 27 ЗПК?
Има ли ясно изразена и недвусмислена воля за подновяване на задължението по смисъла на чл. 107 ЗЗД, когато договорът е с изцяло нов предмет и основание, с оглед преструктуриране на договори за услуги по чл. 27 ЗПК?
Налице ли е нов елемент в състава на облигационното отношение при обективната новация по чл. 107 ЗЗД, когато разликата между старото и новото задължение засяга някои от съществените му елементи и да води до поемане на нов дълг между длъжника и кредитора, с нов предмет и основание, в замяна на старото задължение, при изрично и недвусмислено изразено в договора новационно намерение?
За да е налице обективна новация, новото задължение трябва ли да се различава от старото по предмета си – в случая размер на кредита, размер на месечна вноска, предмет на договора (различен от финансиране на услуги), брой месечни вноски, ГПР, ЛП и т. н.?
Новирането на задължения по свързани договори за кредит, с нов договор за кредит, с различен предмет, главница, вноски и пр., следва ли да се приеме за свързан договор по смисъла на ГПК?
Извършвани погасявания на вноски по договори за кредит за услуги, които впоследствие са новирани и обединени, представлява ли признание за получаването на услугите от кредитополучателя и прави ли валидни новираните задължения?
Представлява ли новиращ договор за кредит, свързан договор по смисъла на чл. 27 ЗПК, когато се новират договори за услуги, но по същество новиращият договор не съдържа предмет „финансиране на услуга?
Липсата на отказ от страна на кредитополучателя по договора за кредит на услуга представлява ли признание от страна на кредитополучател, че е получил услугата?
Новиращият договор, който по своя предмет не представлява договор за услуга, следва ли да се приеме за такъв по смисъла на чл. 27 ЗПК, когато с него са новирани договори за кредит на услуги?
Липсата на предоставена услуга по свързан договор за кредит следва ли да влече отпадане на задължението за кредитополучателя при новиране на същите договори, при положение, че новиращият договор по своя предмет не е такъв по чл. 27 ЗПК и кредитополучателят изрично е изразил своята воля за това?
Действителен ли е новационният договор, при ясна воля за подновяване на съществуващи просрочени предшестващи валидни задължения, погасявани от кредитополучателя?
Предполага ли се наличието на предоставена услуга по договор за кредит при извършени плащания от страна на кредитополучателя, респективно, че са налице задължения, които могат да бъдат новирани?
Тъй като с договора за новация се прекратяват старите правоотношения, прекратяват ли се и възраженията на ответника (длъжника), които той е имал във връзка с тези стари правоотношения?
Неравноправни ли са по смисъла на чл. 143 ЗЗП клаузи, които са уговорени индивидуално между кредитор и кредитополучател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, относими към правния спор, във връзка с доводите на страните и да ги изследва пълно и според действителния им смисъл; да посочи кои доказателства и защо игнорира и кои - кредитира, за да направи своите фактически и правни изводи по делото?
При произнасяне от страна на първоинстанционния съд и последващо потвърждаване от страна на въззивния съд на решението по въпрос, с който съдът не е сезиран и който не е предмет на внесената искова молба, представлява ли същото съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на решението поради неправилност?
При произнасяне от страна на първоинстанционния съд и последващо потвърждаване от страна на въззивния съд на решението при неправилна квалификация, представлява ли същото съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 107 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 298 ал. 1 ГПК, чл. 37 ЗПП, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 61 ал. 2 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Не е налице обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД, като основание за отпадане на задължението на ищеца, възникнало в полза на банката по силата на сключен между страните по спора договор за кредит?
Относно обвързващата сила на подписания анекс спрямо първоначалните страни по договора, при условие, че анексът е подписан само от единия кредитополучател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли правото на кредитора да обяви договора за предсрочно изискуем да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение? При частно правоприемство, извършено с договор за цесия, сключен след издаването на заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, може ли цесионерът да предяви иска по чл. 422 ГПК, ако няма специалното качество на банка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
чл. 107 ЗЗД, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 417 т. 2 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 99 ал. 3 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.