Новация

Трябва ли принципът на липса на обвързващо действие на недействителните клаузи по чл. 6 Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи и чл. 146, ал. 1 ЗЗП да се прилага и за сключените относно тези клаузи последващи договори и правни сделки, какъвто е договорът за рефинансиране на кредит, изразен в чуждестранна валута? След като абсолютната недействителност на неравноправна клауза означава, че такава клауза никога не е съществувала в договора, може ли да се приеме, че извършените впоследствие правни действия, а именно сключване на договор за рефинансиране също следва да се считат за неравноправни и без никакво действие?
Налице ли е обвързаност между договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, и договор за рефинансиране на първоначалния договор с оглед целта на втория договор да се погасят задълженията по първия договор? Може ли да се приеме, че договорът за рефинансиране съставлява спогодба по смисъла на чл. 366 ЗЗД върху непозволен договор в случаите на цялостна или частична нищожност на първия договор? При наличие на две отделни кредитни правоотношения в кои хипотези се приема, че с втория договор се предоговарят условията на първия договор и какви са произтичащите материално и процесуалноправни последици?
Кой е началният момент, от който тече погасителната давност за вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на кредитор, осъществено вследствие на приложението на неравноправни клаузи в потребителски договор в хипотезата, в която потребителят не е в състояние сам да прецени, че договорна клауза е неравноправна или в която не е узнал за нейният неравноправен характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №/..2026 по дело №/2025

Съществува ли обективната новация при изразена обективирана воля за поемане от длъжника на нов дълг, с нов предмет, в замяна на старото задължение по сключения с кредитора договор за услуга и новиращият договор, който не представлява договор за услуга, следва ли да се приеме за свързан договор за кредит по смисъла на чл. 27 ЗПК?
Има ли ясно изразена и недвусмислена воля за подновяване на задължението по смисъла на чл. 107 ЗЗД, когато договорът е с изцяло нов предмет и основание, с оглед преструктуриране на договори за услуги по чл. 27 ЗПК?
Налице ли е нов елемент в състава на облигационното отношение при обективната новация по чл. 107 ЗЗД, когато разликата между старото и новото задължение засяга някои от съществените му елементи и да води до поемане на нов дълг между длъжника и кредитора, с нов предмет и основание, в замяна на старото задължение, при изрично и недвусмислено изразено в договора новационно намерение?
За да е налице обективна новация, новото задължение трябва ли да се различава от старото по предмета си – в случая размер на кредита, размер на месечна вноска, предмет на договора (различен от финансиране на услуги), брой месечни вноски, ГПР, ЛП и т. н.?
Новирането на задължения по свързани договори за кредит, с нов договор за кредит, с различен предмет, главница, вноски и пр., следва ли да се приеме за свързан договор по смисъла на ГПК?
Извършвани погасявания на вноски по договори за кредит за услуги, които впоследствие са новирани и обединени, представлява ли признание за получаването на услугите от кредитополучателя и прави ли валидни новираните задължения?
Представлява ли новиращ договор за кредит, свързан договор по смисъла на чл. 27 ЗПК, когато се новират договори за услуги, но по същество новиращият договор не съдържа предмет „финансиране на услуга?
Липсата на отказ от страна на кредитополучателя по договора за кредит на услуга представлява ли признание от страна на кредитополучател, че е получил услугата?
Новиращият договор, който по своя предмет не представлява договор за услуга, следва ли да се приеме за такъв по смисъла на чл. 27 ЗПК, когато с него са новирани договори за кредит на услуги?
Липсата на предоставена услуга по свързан договор за кредит следва ли да влече отпадане на задължението за кредитополучателя при новиране на същите договори, при положение, че новиращият договор по своя предмет не е такъв по чл. 27 ЗПК и кредитополучателят изрично е изразил своята воля за това?
Действителен ли е новационният договор, при ясна воля за подновяване на съществуващи просрочени предшестващи валидни задължения, погасявани от кредитополучателя?
Предполага ли се наличието на предоставена услуга по договор за кредит при извършени плащания от страна на кредитополучателя, респективно, че са налице задължения, които могат да бъдат новирани?
Тъй като с договора за новация се прекратяват старите правоотношения, прекратяват ли се и възраженията на ответника (длъжника), които той е имал във връзка с тези стари правоотношения?
Неравноправни ли са по смисъла на чл. 143 ЗЗП клаузи, които са уговорени индивидуално между кредитор и кредитополучател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Вероника Николова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 107 ЗЗД, чл. 143 ЗЗП, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2025

Вещно право | Владение

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, относими към правния спор, във връзка с доводите на страните и да ги изследва пълно и според действителния им смисъл; да посочи кои доказателства и защо игнорира и кои - кредитира, за да направи своите фактически и правни изводи по делото?
При произнасяне от страна на първоинстанционния съд и последващо потвърждаване от страна на въззивния съд на решението по въпрос, с който съдът не е сезиран и който не е предмет на внесената искова молба, представлява ли същото съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на решението поради неправилност?
При произнасяне от страна на първоинстанционния съд и последващо потвърждаване от страна на въззивния съд на решението при неправилна квалификация, представлява ли същото съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на решението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №/..2026 по дело №/2025

Други

Не е налице обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД, като основание за отпадане на задължението на ищеца, възникнало в полза на банката по силата на сключен между страните по спора договор за кредит?
Относно обвързващата сила на подписания анекс спрямо първоначалните страни по договора, при условие, че анексът е подписан само от единия кредитополучател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Петя Хорозова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 107 ЗЗД, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2025

Граждански процес | Заповедно производство

Следва ли правото на кредитора да обяви договора за предсрочно изискуем да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение? При частно правоприемство, извършено с договор за цесия, сключен след издаването на заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, може ли цесионерът да предяви иска по чл. 422 ГПК, ако няма специалното качество на банка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Граждански процес | Доказване

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №/..2025 по дело №/2025

Относно приложението на чл. 183, ал. 1 и чл. 193 ГПК и доказателствената стойност на ксеро-копие от частен документ, представен от ищеца и оспорен от ответника, чийто оригинал не е представен, и за който е установено, че е унищожен не по вина на страната, която се ползва от него. Следва ли същият да се изключи от доказателствата по делото или съдът може да го ползва при постановяване на решението и формиране на фактическите и правни изводи?
По въпроса, свързан с приложението на чл. 165, ал. 1 и ал. 2 ГПК относно доказателствените средства за установяване съдържанието на загубен или унищожен не по вина на страната документ
По въпроса за произнасянето по реда на чл. 161 ГПК при наличие на основанията за такова произнасяне - ответникът е създал пречки за събирането на доказателства, като не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд за тяхното представяне. Твърди се произнасяне от въззивната инстанция по въпроса в отклонение от решенията на ВКС по т. д.№1919/2018 и 1892/2017 и двете на 1, т. о. и по гр. д.№2732/2016 на 4 г. о.
По въпроса за приложението на чл. 175 ГПК и как следва да се цени направеното от ответника в отговора на въззивната жалба признание на неизгодни за нея факти
По въпроса за процесуалната преклузия на доказателствени искания, формулирани с исковата молба по реда на чл. 192 ГПК, депозирани преди даването на ход на делото в първото по ред съдебно заседание, както и на такива, направени във връзка с дадени от съда указания за представяне на доказателства, който отново се твърди, че е разрешен в противоречие с цитирана практика на касационната инстанция
За доказателствената стойност на счетоводните записвания, когато редовността на воденото счетоводство не е доказана при твърдение за произнасяне от въззивната инстанция по този въпрос в отклонение от цитирана практика на ВКС
Относно реалния характер на договора за заем и възможността предаването в собственост на заемната сума с основание договор за заем и поемането на задължение за връщането й да бъдат извършени преди материализиране на волеизявленията на страните по договора в писмен документ, както и по материално-правния въпрос за приложението на института на чл. 107 ЗЗД
По въпроса за тълкуването на договора според действителната воля на страните и в контекста на конкретните обстоятелства при сключване на договора, съобразно целта на договора и съобразно принципите на добросъвестността и добрите нрави - чл. 20 ЗЗД

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Ирина Петрова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Граждански процес | Заповедно производство

Определение №/..2025 по дело №/2024

Едностранното писмено изявление на „Банка ДСК“ АД за прекратяване на кредитния договор и настъпването на правната последица за неговата предсрочна изискуемост не следва ли да бъде надлежно обявено чрез връчването му на длъжника по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка, което установяване да е в доказателствена тежест на кредитора и което следва да се установи с действителни документи, или е достатъчно отбелязването в счетоводните му книги? При липса на надлежно връчване по ГПК или съобразно чл. 36 Закона за пощенските услуги на уведомлението за предсрочна изискуемост при подаването на заявлението за заповедно производство, то в исковата молба кредиторът не следва ли да обективира, че именно с нея възпроизвежда недвусмислено и конкретно волеизявлението на кредитора относно предсрочното си вземане към задълженото лице като посочи изрично, че упражнява потестативното си право да поиска предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 432, ал. 1, т. 4 ТЗ? Не следва ли при липса на инкорпорирано в исковата молба уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, то искът по чл. 422, ал. 1 ГПК да се уважи в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита само с настъпил падеж, отразени в извлечението на счетоводните книги на банката към датата на подаване на исковата молба, а не за целия дълг, който следва да бъде изплатен едва през 2037 г.? Уведомяването на ответника-длъжник с исковата молба установява ли основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и променя ли с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението по него? Уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита, направено в хода на съдебното производство рефлектира ли върху размера на претендираната сума, обособена от падежирали и непадежирали вноски, към кой момент е основателна, как се отразява на наказателните лихви и върху какви суми следва да бъдат начислени? За да е налице реално усвояване следва ли заемополучателят да получи в своя собственост и в свое разпореждане „отпуснатата в кредит главница? За да възникне валидно задължение за връщане на заетата сума по договор за банков кредит, следва ли същата да е реално предоставена на заемателя? Усвояването на кредитната сума по договор за ипотечен банков кредит е налице, когато с нея е извършено изрично разпореждане от страна на кредитополучателя съгласно попълнена от него нарочна форма за усвояването му или част от парите са употребени от страна на банката-кредитор по нейно усмотрение, дори ако то е в полза на задълженото лице? Може ли да се извърши новация на вече договорен кредит без изрично заявление от двете страни кредитор и длъжник за това или новацията му е допустима по разпореждане на трето лице - включително между две банки-кредитори на един и същ длъжник, но без неговото изрично съгласие? Съдът не следва ли преди постановяване на решението да съобрази съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, включително и относно надлежната пасивна легитимация на конституирания по реда на чл. 227 ГПК син на покойния кредитополучател и негов баща Д. К. - Н. К., който се е отказал от наследството му с нотариално заверено заявление и което е вписал в книгите на съда, но не е могъл да представи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Павел Банков

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Граждански процес | Нотариални производства

Определение №/..2025 по дело №/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните и длъжен ли е въззивният съд самостоятелно да обсъди в мотивите на своето решение всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите на въззивника?
Следва ли чрез тълкуване по чл. 20 ЗЗД, да се прецени наличие на новация по чл. 107 ЗЗД на кредитното правоотношение и на обезпеченото вземане, когато са извършени с анекс между кредитодателя и кредитополучателя: увеличаване на главницата по кредитното правоотношение с отпускане на допълнителен кредит и промяна на условията за връщане на цялата единна новоформирана главница при счетоводно премахване на старото главно задължение и счетоводното отразяване на ново единно главно задължение; промяна на лихвен процент върху новата главница, промяна на падежа за връщане на новата главница и лихвите; капитализирането и прибавянето им към непогасената част от главницата на падежирали възнаградителни и наказателни лихви, като занапред те се считат само за част от новата формирана главница по кредита?
Противопоставими ли са на ипотекарния длъжник измененията в обезпеченото вземане, които касаят неговото съществено съдържание по чл. 167, ал. 2 ЗЗД и чл. 170 ЗЗД - главница, размер на главница, падежи, размер и падежи на лихвите, когато липсва изменение на ипотеката по реда на изменение на договорите в изискуемата форма и липсва вписване на промените в имотния регистър?
а) Кои юридически факти и законови основания по чл. 116 ЗЗД и осъществени между кои страни по материалните и процесуалните правоотношения водят до прекъсване на погасителна давност спрямо третото лице - ипотекарен длъжник, за принудително изпълнение върху ипотекирания имот?
б) От кой момент започва да тече погасителна давност за принудително изпълнение спрямо третото лице - ипотекарен длъжник - от падежа, посочен в ипотеката, или от допълнително договорения само между кредитор и кредитополучатели падеж, който не е отразен в ипотеката и в имотен регистър?
в) Прекъсването на давност спрямо главния длъжник по чл. 116 ЗЗД, чрез иницииране волеизявление, правоотношение и/или производство, в което не участва третото лице - ипотекарен длъжник, води ли до прекъсване на погасителната давност и спрямо третото лице - ипотекарен длъжник?
Докъде се простира възможността на съда да тълкува договор по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на тълкуване да се променя волята на страните?
Подлежи ли нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека на тълкуване от съда, когато съдържащи се в него уговорки са ясни и точни и разкриват недвусмислено действителната воля на страните по него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Павел Банков

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2023

Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства и факти, както и доводите и възраженията на страните във връзка с тях?
Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?
Следва ли съдът при разглеждане на установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК при наличие на издадена в полза на заявителя – кредитор заповед за изпълнение, оспорена от длъжника с възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК да приеме и се произнесе по ново основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, което не е посочено в заявлението по реда на чл. 417 и чл. 418?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №/..2025 по дело №/2024

Допустимо ли е договор за заем да бъде прекратен два пъти и с всяко негово прекратяване да възниква по същество новация-нов договор и допустимо ли е да съществуват две новации-два договора по едно облигационно правоотношение-един договор за заем? Поражда ли правно действие втората по ред новация-нов договор, ако първата по ред новация-нов договор не е прекратен или приключен и нищожен или недействителен е сключеният между страните втори по ред договор-спогодба, представляващ новация? Представлява ли вторият по ред договор (новация) нов договор за заем на самостоятелно основание и следва ли кредиторът по него да доказва към момента на сключването му предоставянето на размера на заема по него? Следва ли изначално, при образуването на делото и при наличието на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 2 ГПК, съставът на съда да си направи отвод преди да е постановил решение? Какво е решението на първоинстанционния съд ако постановилия го състав си е направил отвод след връщането на делото от въззивната инстанция на първата инстанция, поради непроизнасяне по предявен от една от страните иск и впоследствие същия състав преди произнасяне и допълване на първоинстанционното решение си е направил отвод на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 ГПК? Представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила ако постановилият решението съд е поправил същото след подаване на въззивната жалба и след индивидуализиране на пороците в него, а отстраненият порок е съществен елемент от защитата на въззивния жалбоподател, относно неправилност и недопустимост на съдебното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.