и доводи под формата на въпроси, обобщени както следва: „Ако във въззивната жалба липсват оплаквания срещу доклада на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест и указания към страните по доказването, оправомощен ли е въззивният съд да проверява тези въпроси и съответно – да приема разрешения на тези въпроси, различни от приетите от първоинстанционния съд? Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество при проверката по чл. 269 ГПК и ако това е в рамките на оплакванията, наведени от страната, ако приеме, че разпределението на доказателствената тежест е различно от това, прието в доклада на първоинстанционния съд, то въззивният съд дължи ли най-късно в първото открито по делото заседание указания на страните с оглед даването на възможност те да направят съответните доказателствени искания? При оспорване от юридическо лице на датата на подписан от негово име частен документ, с твърдението, че документът е съставен, след като подписалото лице вече не е имало представителна власт да стори това, тежестта на доказване на тази дата носи ли се от оспорващия или се носи от страната, която извлича за себе си благоприятни последици от същия частен документ? При оспорване от юридическо лице на датата на подписан от негово име частен документ, необходимо ли е откриване на производство по оспорване на истинността на документа по чл. 193 ГПК и прилагат ли се в такъв случай правилата за разпределението на доказателствената тежест по чл. 193, ал. 3 ГПК? При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може ли да приложи служебно императивна материалноправна норма? Приложима ли е разпоредбата на чл. 38, ал. 1, предл. първо ЗЗД в случай на договаряне на органен представител на търговското дружество лично със себе си?