всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 739 ал. 1 ТЗ

Погасяване
Чл. 739. (1) Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При спор относно обема на отговорността на едно лице, както и при спор относно действителното съдържание на постигнатото общо съгласие и целените с договора правни последици задължен ли е съдът да се произнесе за съществуването, съответно правата и задълженията на страни по договор, като тълкува действителното съдържание на договора, респ. действителната обща воля на страните, като тълкуване извърши по критериите на чл. 20 ЗЗД?
При посочването на едно лице в изпълнителен титул /в случая заповед за изпълнение и изпълнителен лист/ като задължен „солидарно” с други лица изключва ли се хипотеза „солидарно” задължен да е поръчител в правоотношението и оттук длъжен ли е съдът да изследва този въпрос с цел преценка по чл. 439 ГПК за отпадане на отговорността по личното обезпечение във връзка с чл. 739 ТЗ?
Когато длъжникът е задължен солидарно за заплащането на определена парична сума по влязла в сила заповед за изпълнение и възникне спор за отпадане на отговорността на личните обезпечения /каквото е поръчителството/ по смисъла на чл. 739 ТЗ или по друг ред, длъжен ли е съдът да установи и с какви доказателствени средства дали осъденото лице е поръчител или е солидарен длъжник и резултатите от тази проверка могат ли да доведат до отпадане на отговорността?
При наличие на влязла в сила заповед, с която е посочено, че едно лице се осъжда „солидарно” да заплати определена парична сума, задължен ли е съдът при спор, свързан с нововъзникнали обстоятелства, да изследва действителната воля на страните по правоотношението, във връзка с което е осъждането?
Поръчителят „солидарно” ли се осъжда и налице ли е разлика между осъден „солидарно” и „солидарен длъжник”?
В случаите, когато на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ е погасено вземане на трето лице /в случая банката/ поради непредявяване на вземането му в производство по несъстоятелност срещу едно от задължените солидарно лица по изпълнителен титул, при възникнал спор относно отпадане на отговорността на осъден със заличеното „солидарно” длъжник допустимо ли е съдът да изследва въпроса за основанието за възникване на солидарността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Какви обстоятелства трябва съдът да съобрази, за да приеме едно вземане на длъжника за несъбираемо при преценка за наличие на състояние на неплатежоспособност в производство по откриване на производство по несъстоятелност на длъжника? Достатъчно ли е да се прецени едно вземане като несъбираемо само поради наличието на наложени запори от кредитори на длъжника, или съдът следва да изследва и обективното състояние и характеристики на вземането и на наложените върху него запори, както и дали по своя характер и правни последици наложените запори са обезпечителни или изпълнителни?
Може ли вземане на държавата по предявен от КОНПИ осъдителен иск по чл. 154, ал. 1 ЗОНПИ (чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ да бъде предявено в открито производството по несъстоятелност на ответник по иска, и приложима ли е разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ по отношение на това вземане в случай на неговото непредявяване в преклузивия срок по чл. чл. 688, ал. 1, във връзка с чл. 685, ал. 1 ТЗ?
Длъжен ли е съдът по несъстоятелността (включително въззивният съд) при разглеждане на делото за откриване на производство по несъстоятелност служебно да установява факти и да събира доказателства, релевантни към въпроса за наличието или липсата на състояние на неплатежоспособност на длъжника, в т. ч. да назначи съдебна финансово-икономическа експертиза за установяване на реалното съществуване в актива на дружеството на посочени в неговия счетоводен баланс краткосрочни инвестиции и други краткотрайни активи?
Може ли съдът да приеме за недоказан факт, който е релевантен за конкретния спор и е от решаващо значение за делото, без да е посочил този факт като нуждаещ се от доказване и без преди това във въззивното производство да е уведомил страните, че го счита за спорен?
Каква е степента на задължителност на указанията на Върховен касационен съд по прилагането и тълкуването на закона за въззивния съд, на когото делото се връща за ново разглеждане, съобразно разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК - безусловна ли е тази задължителност или са допустими отклонения от указанията при повторното разглеждане на делото от въззивния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Като поръчител или като съдлъжник отговаря лице, което е поело солидарно задължение за заплащане на парична сума, без да е получавало тази сума от кредитора?
Следва ли за възникване на солидарна отговорност да е налице определено правно основание или е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника и в този случай съдът трябва ли да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 ЗЗД?
Прекъсва ли давността за вземането подаването на молба за образуване на изпълнително дело, ако: молбата е нередовна; до момента на прекратяване на изпълнителното производство не са предприети никакви действия по изпълнение; длъжникът не е уведомен за образуваното производство?
Тече ли давност за вземането, когато съдебният изпълнител бездейства и не прилага поисканите от взискателя изпълнителни способи за събирането му, както и дължи ли изпълнение ЧСИ, ако е сезиран с нередовна молба по чл. 426 ГПК?
Прекъсва ли се погасителната давност за вземането, ако са извършени действия по образуване на изпълнително производство, за което длъжникът не е бил уведомен от съдебния изпълнител?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотив, като обсъди всички доказателства, установените обстоятелства и значението им за спора, както и да мотивира защо възприема или не възприема твърденията и доводите на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Доказването в исково производство по чл. 57, ал. 3 ЗБН на противоправно поведение на администраторите, както и доказването на настъпила за несъстоятелната банка имуществена вреда, определящо ли е за преценката на съда относно наличието на останалите елементи на фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, вкл. за преценката относно наличието на пряка причинна връзка на доказаната вреда с установеното противоправно поведение на администраторите?
Налице ли е причинно - следствена връзка между вредата и противоправното поведение на администраторите като елемент от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, когато едва в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително изпълнение по отношение на кредитополучател по отпуснат банков кредит се установи, че към момента на сключване на договора за кредит кредитополучателят е бил неплатежоспособен?
Какво е значението на определената дата на неплатежоспособност на кредитополучател по отпуснат банков кредит, установена в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително изпълнение по отношение на кредитополучателя, за отговорността на администраторите по чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Налице ли е причинно - следствена връзка между вредата и противоправното поведение на администраторите като елемент от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, когато вредата, представляваща несъбираемо вземане по правилото на чл. 739 ТЗ, се установи след прекратяване на правоотношенията между банката и администраторите, в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително изпълнение по отношение на кредитополучателя?
Следва ли вземането на банката към кредитополучател по отпуснат банков кредит да се квалифицира като несъбираемо вземане, за да може същото да представлява вреда за банката по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Общоизвестни и служебноизвестни факти ли са, по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, намиращите се в свободен достъп и публикувани в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, и следва ли съдът да се съобрази с тях при установяването на елементите от фактическия състав на иск, квалифициран по реда на чл. 240, ал. 2 ТЗ, във връзка с чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и доказателствата във връзка с тези доводи и възражения, които имат отношение към предмета на спора, респ. предмета на въззивното обжалване, както и да прецени относимите доказателства и да изгради последователни фактически изводи, въз основа на които да изложи правни съображения досежно възраженията на страните? Следва ли да се считат за отпаднали правомощията на Общото събрание на съдружниците в ООД, респективно на едноличния собственик на капитала в ЕООД, при обявяване на ликвидация на търговското дружество, при условието че назначеният ликвидатор не е изпълнил в дадения му срок императивната норма на чл. 266, ал. 3 ТЗ? Следва ли да се приема при положение, че вписаният в търговския регистър ликвидатор на определено дружество не е изпълнил в дадения му срок императивната норма на чл. 266, ал. 3 ТЗ, има правомощията да представлява това дружество? Следва ли да се приема при положение, че след като вписаният в търговския регистър ликвидатор на определено дружество не е изпълнил в дадения му срок императивната норма на чл. 266, ал. 3 ТЗ, процедурата по ликвидация е в ход? Следва ли да се счита, че след придобиването от наследниците на дружествените дялове на ЕООД по реда на чл. 129, ал. 1 ТЗ за тях не се пораждат правомощията по чл. 147, ал. 1 ТЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Как се прилага новият чл. 760ж ТЗ спрямо заварения чл. 739, ал. 1 ТЗ - погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания в хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ или за погасяването на същите е необходимо да са налице предпоставките в чл. 760ж ТЗ, макар същите да не са били предявени?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При започнало осребряване на имуществото на длъжника и плащания към кредиторите на несъстоятелността, поради обвяване на длъжника в несъстоятелност, и констатирана от съда промяна на икономическото състояние на длъжника, следва ли да се изследват причините за това, при извършването на преценка за наличие на състояние за неплатежоспособност на длъжника?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

12311 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела