чл. 109 ЗС

Допустимо ли е въззивният съд да приеме, обсъди и отхвърли иска по чл. 45 ЗЗД като основан на „злоупотреба с право“ по чл. 3 ГПК, при положение че в исковата молба са въведени фактически твърдения за вреди от противоправно поведение – „незаконно спиране на строителството чрез обезпечителна заповед – и не са релевирани факти за злоупотреба с право, без да изготви нов доклад по чл. 146 ГПК и без да даде указания на страните за това изменение на фактическата рамка на спора?
Длъжен ли е въззивният съд, когато докладът на първата инстанция е непълен или неправилен, служебно да изготви собствен доклад по чл. 146 ГПК, да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства и представлява ли неизвършването на тези действия съществено процесуално нарушение, водещо до недопустимост/неправилност на въззивното решение?
Налице ли е основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по предявен иск по чл. 45 ЗЗД за вреди от „спиране на строителството“, когато между същите страни е висящо дело по чл. 109 ЗС (гр. д. №47/2023 г. по описа на РС – Ловеч) относно същия строеж, за което са издадени първата (отменена) и втората обезпечителна заповед, и представлява ли отказът на въззивния съд да спре делото при изрично искане и наличие на очевидна преюдициалност съществено процесуално нарушение?
Може ли съдът да отхвърли иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетение на вреди от неправомерно поискано и наложено обезпечение („спиране на строителството“), като приеме, че внесената гаранция по чл. 403 ГПК в размер 3 060 лв. служи за „обезщетяване на вредите и изключва деликтната отговорност за претендираните вреди в размер 56 000 лв. (частичен иск от 115 239 лв.) и допустимо ли е една и съща гаранция по чл. 403 ГПК да бъде използвана за две различни обезпечителни заповеди – първа, отменена, и втора, нова?
Налице ли е основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и нарушение на чл. 6 КЗПЧОС, когато съдия от ОС – Ловеч, участвал в състав по в. ч. гр. д. №345/2023 г. (по жалба, свързана с обезпечителна заповед и спора по чл. 109 ЗС по гр. д. №47/2023 г. на РС – Ловеч), участва впоследствие в състав на същия съд като въззивен съдия по иск по чл. 45 ЗЗД между същите страни, основан именно на вредите от същата обезпечителна мярка и същото производство?
Отговаря ли на изискванията на чл. 5, чл. 6, чл. 9, чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК въззивно решение, при което съдът: - формално възпроизвежда фактите; - не анализира договори за строителство, фактури за платения аванс, констативен акт за незаконно строителство на ответниците и последиците от отменената обезпечителна заповед; - и обобщава правния си извод до това, че „подаването на жалби е конституционно право“ и „има внесена гаранция по чл. 403 ГПК“, без конкретен анализ на причинната връзка и размера на вредите?