на страните, макар и под различни формулировки се поставя въпросът за критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя. Голяма част от въпросите представляват твърдения за факти, изгодни за задалата въпроса страна, които не съответстват на приетото от въззивната инстанция. Не са налице сочените във въпросите от касаторката: липса на изложение на правни аргументи, с оглед указанията на чл. 2 на ППВС №4/68г; формално възпроизвеждане на свидетелски показания и позоваване на част от задължителните критерии, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост; търсене на „известно компенсиране на загубеното“. Ето защо, въпросите, съдържащи тези твърдения, не покриват общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касация, като във въпрос №1 директно се иска и извършване на преценка, дали е налице отменително основание спрямо постановения акт в обжалваната му част, която преценка не е част от селективната фаза на касационното производство.