чл. 269 изр. 2 ГПК

Следва ли въззивният съд, при подадена жалба, съдържаща редица оплаквания /от процесуален и материалноправен характер/ срещу дадените от първата инстанция указания, неизпълнението на които е мотивирало Пловдивския районен съд да прекрати производството по делото, да обсъди правилността на тези указания, в светлината на доводите и мотивите на страната, отказала тези указания да бъдат изпълнени? Посоченото тълкувателно решение, прието през 2020 г., и изразеното ВКС разбиране за служебно произнасяне по въпрос за действителността на договор, може ли да намери приложение спрямо един договор за доброволна делба, сключен през 1998 г.? При положение че съдът е сезиран с особено делбено производство, в което двете страни- наследници не оспорват правата на своите наследодатели, оформени в представения констативен нотариален акт, съдът може ли да подложи на проверка и оспорване един издаден констативен нотариален акт за собственост от 1998 г., удостоверяващ легитимацията им като собственици, който акт никой не оспорва? Недействителен ли е договор за доброволна делба, в който страните – участници са заявили, че считат всички отношения между тях за уредени и никой няма претенции един спрямо друг – изявление, което фигурира в стотици подобни договори за доброволна делба? Следва ли в тази делба, инициирана от наследници, да се конституират за участие и предходни съсобственици? Допустимо ли е служебно да се изисква документ от страните – договор за доброволна делба, при липса на позоваване от страните на такъв документ и липса на твърдения в исковата молба и в отговора на исковата молба за такъв договор, след което съдът служебно да проверява нищожността на този договор, без наведени възражения от страните в тази насока? Съставлява ли посоченото нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес? Длъжен ли е съдът да зачете задължителната обвързваща доказателствена сила на констативния нотариален акт по чл. 587 ГПК и правният извод на нотариуса за съществуването на това право счита ли се за верен до доказване на противното с влязло в сила решение, при липса на направено в съдебното производство оспорване, както на осъществяването на придобивното основание, така и на съществуването на самото право и при признаване на доказателствената сила на нотариалния акт от всички страни в процеса? При описаната хипотеза, допустимо ли е съдът служебно да изисква от страните документи, като договор за делба, предхождащи констативния нотариален акт, за които страните не въвеждат твърдения, в случай че страните се позовават на нотариален акт и признават неговата сила? Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните съгласно изискването на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК?