всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 269 изр. 2 ГПК

Правомощия на въззивния съд
Чл. 269. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

за знанието по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД на ответниците „Доби Ел“ ЕООД и „Юрпиън Дивелопмънт“ ЕАД за увреждането на ищцата съдът е изложил съображения, че знанието за увреждане може да се доказва с всички доказателствени средства, като е допустимо да става и с косвени доказателства, когато те, обсъдени поотделно и в съвкупност, водят до обоснован и категоричен извод за наличието му. Поради характера на отношенията и обичайно преследваната със сделката цел да се злепоставят интересите на кредитора в немалко случаи преки доказателства за знанието не съществуват и пряко, пълно и главно доказване е невъзможно. Съдът е подложил на анализ установените по делото факти, като е приел, че с първата от процесните две сделки първият ответник на 30.10.2020 г. срещу цена в размер на 800 000 лв. се е разпоредил с правото си на собственост върху бившата ЖП-гара Поморие - поземлен имот с площ 32 051 кв. м. и сгради, с обща данъчна оценка 816 041,20 лв. Този имот ответникът “Макс Селект” ЕООД е придобил с договор за продажба през 2007 г. срещу цена в размер на 27 540 000 лв. с вкл. ДДС, тоест 13 години след придобиването на имота - без да е променян по някакъв начин и без данни за извлечени от него ползи – той е продаден за цена, равна на 2,9 % от покупната цена през 2007 г. Посочил е, че първата от атакуваните сделки е станала на 30.10.2020 г. - след като длъжникът е узнал за намерението на кредитора да предяви иск за вземането си, видно от подадената от длъжника молба от 23.10.2020 г. за отмяна на осн. чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК на допуснатото обезпечение на бъдещия иск на кредитора, а втората сделка е сключена 16 дни след първата. Като е констатирал, че цената и по двете сделки е в един и същи размер - 800 000 лв., съдът е отбелязал обстоятелството, че липсват твърдения на страните и съответни доказателства, които да обясняват причините, мотивирали ответника “Доби Ел” ЕООД да придобие имота срещу заплащане на сумата 800 000 лв. с вкл. ДДС, което е съпроводено с допълнителни разноски по прехвърлянето - общо 27 019,40 лв., след което само 16 дни по-късно да го продаде за същата цена. Въззивният съд е подчертал и обстоятелството, че цената по първата сделка е платена чрез прихващане на задължението на купувача за цената срещу задължение на продавача към купувача, което е било придобито от купувача по силата на договор за продажба на вземане от 10.07.2020 г., с който “Пиргосплод АД е продало на “Доби Ел” ЕООД свое вземане от “Макс Селект” ЕООД в размер на 800 000 лв., представляващо част от вземане по заем в общ размер от 3 378 700 €. Цената на вземането от 800 000 лв. по този договор за цесия е в размер на 200 000 лв. Посочил е, че договорът за цесия няма достоверна дата и не може да се противопостави на ищцата, поради което не може да се приеме за доказано по делото, че е сключен на 10.07.2020 г., докато според неоспореното заключение по ССЕ, назначена във въззивното производство, цената по цесията е платена на два пъти: първа вноска от 40 000 лв. на 30.10.2020 г., т. е. в деня на първата сделка, и втора вноска от 160 000 лв. на 16.11.2020 г., т. е. в деня на втората сделка и след като цесионерът “Доби Ел” ЕООД е получил част от цената по втората процесна сделка. Посочил е също, че цедентът по договора за цесия и продавачът по първата сделка (първият ответник) са свързани лица, доколкото едноличният собственик на капитала на първия ответник “Макс Селект” ЕООД е изпълнителен директор на цедента “Пиргосплод АД. По-нататък съдът е съобразил, че цената по втората сделка (800 000 лв. с вкл. ДДС), която съгласно условията на договора за продажба е следвало да бъде платена най-късно до 31.08.2021 г., и към настоящия момент не е платена изцяло – доколкото купувачът “Юрпиън Дивелопмънт” АД на 13.11.2020 г. е платил част от цената - 300 000 лв., на 11.10.2021 г. (почти година по-късно) и след уговорения краен срок е платена сумата 133 399,16 лв., а дължими остават 366 600,84 лв. В обобщение е посочил, че като краен резултат от трите сделки за “Доби Ел” ЕООД е налице загуба в размер на 40 000 лв., платена част от цената по договора за цесия, и 27 019,40 лв., разноски по първата сделка - общо 67 019,40 лв, както и не е получена част от цената по третата сделка в размер на 366 600,84 лв., без дружеството да е придобило право на собственост или други имуществени права, нито реализирало печалба. По отношение на купувача по втората сделка “Юрпиън Дивелопмънт” АД съдът е установил, че през 2020 г. е отчел приходи от продажба на стоки в размер на 5468 лв., а през 2021 г. приходите от продажби са 3600 лв., както и че в периода 21.12.2017 г. - 12.11.2020 г. няма движения и наличност по разплащателната му сметка съгласно експертното заключение. Едва на 12.11.2020 г. по сметката е постъпила сумата 160 500 лв., а на 13.11.2020 - сумата 140 000 лв. в изпълнение на договор за временна финансова помощ от 305 000 лв., сключен на 10.11.2020 г. със “Завър” ЕООД, а на 13.11.2020 г. купувачът е превел сумата 300 000 лв. по сметка на продавача “Доби ел” ЕООД. Второто плащане в размер на 133 399,16 лв. е станало със средства, получени от ТД на НАП - София, и представляващи възстановен данъчен кредит. От посочените обстоятелства съдът е направил извод, че купувачът по втората сделка е пристъпил към сключването ѝ без осигурено финансиране, като е привлякъл средства за по-малко от половината от цената непосредствено преди сключването на сделката. В обобщение съдът е приел, че анализираната поредица от сделки е икономически неизгодна, ирационална, необоснована и нелогична, доколкото първият ответник продава имот срещу цена, която е 2,9 % от цената, на която го е придобил, вторият ответник купува вземане, за да купи имот, който веднага след това да продаде на същата цена, и в резултат на това търпи загуби, а третият ответник, който има търговска дейност в незначителен обем и няма наличност и движение по банковата си сметка в продължение на близо три години, убеждава трето лице, което да му предостави без обезпечение паричен заем в размер на 305 000 лв. за закупуване на недвижим имот, без да разполага с останалата част от цената. Посочил е, че единственото възможно обяснение на тази поредица от действия, включващи и процесните две сделки, е че те са предприети с намерение да се увреди ищцата като кредитор на първия ответник, за да се осуети принудителното изпълнение върху имота, което не би било възможно без знанието на двамата купувачи за претенциите на ищцата към първия ответник, респ. за негово задължение към нея и за това, че продажбата на имота уврежда кредитора, с което е обосновал решаващия извод за доказано знание на приобретателите “Доби Ел” ЕООД и “Юрпиън Дивелопмънт” АД за задължението на праводателя “Макс Селект” ЕООД към ищцата и за това, че отчуждаването на имота я уврежда.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Наличието на кумулативните предпоставки за възникване на валидно заемно правоотношение между търговско дружество и физическо лице – постигне на съгласие в писмена форма и реално предаване на заемните средства – не следва ли да се извежда преди всичко от съдържанието на писмения акт за сделката и от фактическите действия на страните (плащане), а не от счетоводното отразяване при заемополучателя?;
Може ли заемното правоотношение да се приеме за възникнало и доказано при неточно и неправилно счетоводно отразяване на получените в заем суми при заемополучателя – търговско дружество?;
Може ли да се приеме, че липсва заем, когато в годишните финансови отчети на дружеството – заемател не е посочено конкретно вземане към дадено лице, но по делото са налице писмени доказателства, включително договори и банкови преводи, от които ясно личи реално предоставяне на заемните суми с уговорка за връщане?;
Обуславя ли непълното или неправилно счетоводно отразяване на предоставен заем (напр. липса на начислени лихви) недействителност или несъществуване на заемно правоотношение или представлява единствено нередово водене на счетоводството на заемополучателя, без отражение върху валидността на самата сделка?;
Длъжен ли е съдът, при преценка на основателността на иска за вземания по заемно правоотношение и на редовността на воденото от ответника счетоводство, да вземе предвид предходното противоправно и незаконосъобразно поведение на ответника, изразяващо се в укриване/изопачаване на информация, отказ за съдействие, неизпълнение на договорни и законови задължения, включително опит да се ликвидира дружеството - длъжник, без да са налице предпоставките за това, когато то е установено в предходни съдебни производства между същите страни със сила на пресъдено нещо?;
Следва ли съдът при оценка на доказателствата да придава по-ниска доказателствена стойност на обясненията и твърденията на страна, за която е доказано предходно недобросъвестно, шиканьозно или противоречиво процесуално поведение, и в каква степен това може да бъде отразено при формиране на вътрешното убеждение на съда по чл. 235 ГПК?;
Може ли съдът да игнорира установено в предходни производства недобросъвестно процесуално поведение на ответника (напр. укриване на документи, подаване на неистински данни пред органи/съд), когато преценява дали възраженията му за несъществуване на вземането или за липса на заем са достоверни и съответстват на обективните доказателства по делото?;
Задължен ли е съдът да обсъди всички наведени доводи и възражения и да формира решението си въз основа на доказателствата в тяхната съвкупност, а не чрез избирателно възприемане на твърдения?;

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Обуславя ли наличието на влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, които установяват съществуването на вземането по спогодба, недопустимост на последващи искове за прогласяване на нищожност на тази спогодба или сделки, свързани с нея, от страна на длъжника, включително в производство по несъстоятелност?
Води ли недопустимостта на обуславящите искове за нищожност на спогодбата и договорите за ипотека, както и на исковете за недействителност на публичните продани, до недопустимост на обусловения иск за собственост по чл. 108 ЗС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

За задълженията на съда да обсъди доводите по сезиралата го жалба, както и релевантните факти и доказателства по делото, и да не извращава последните?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 264 ДОПК по отношение на сделките с търговски предприятия, включващи и недвижими имоти?
При вече вписана в ТРРЮЛНЦ сделка с търговско предприятие, включващо недвижими имоти, може ли съдията по вписванията законосъобразно да откаже вписването на сделката и в имотния регистър на основание чл. 264 ДОПК и на факти, които в производството пред ТРРЮЛНЦ и в това по преодоляването на неговия отказ по съдебен ред не са били счетени за пречка за „първичното вписване (това в ТРРЮЛНЦ)“?
Изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 1 (in fine) ДОПК прехвърлителят да няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения прилага ли се и за данъчните задължения по ЗМДТ, установени чрез данъчните оценки на съответните недвижими имоти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Възможно ли е въззивният съд да бъде сезиран с частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд, с което делото е оставено без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба? Попада ли този вид разпореждане в обхвата на актовете, подлежащи на обжалване по чл. 274, ал. 1 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

не удовлетворява общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 ТР №******гледани от въззивния съд. Не отговаря на общото изискване и третият въпрос относно началния момент на законната лихва, тъй като същият не е обсъждан от въззивния съд предвид липсата на оплакване съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение в това отношение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Кой е началният момент на производството, който е свързан с въпроса за общата продължителност на производството по смисъла на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ и за разумния срок съгласно чл. 6, пар. 1 Конвенцията по смисъла на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Владимир Йорданов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Необходимо ли е за успешното провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД кредиторът да се легитимира с безспорно установено вземане спрямо неограничен кръг лица?
Съществува ли връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по иск за установяване на вземане и производството по иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на увреждащи кредитора действия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли съдът да допусне на основание чл. 266 ГПК събирането на надлежно поискани в първоинстанционното производство доказателства, когато от събирането им зависи провеждането на пълно и главно доказване на елемент от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, респ. - че действията на лицето, извършило работата са противоправни?
Длъжен ли е съдът да обсъди и анализира целия доказателствен материал по делото, да се позове и мотивира защо не кредитира едни доказателства, а дава вяра на други; длъжен ли е съдът да групира доказателствата?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, или може да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и без да изложи съображения защо ги отхвърля, дори когато събраните доказателства са противоречиви?
Длъжен ли е съдът да даде указания на страните в доклада по чл. 146 ГПК за кои факти и обстоятелства не са представили доказателства?
При възражение във възивната жалба, че са извършени процесуални нарушения, без обаче да са конкретизирани, длъжен ли е въззивният съд да провери служебно за всички такива процесуални нарушения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Георгиева

123102 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела