всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 264 ал. 1 ДОПК

Удостоверяване на задълженията
Чл. 264. (1) Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Чия е доказателствената тежест за установяване на намерението за увреждане в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и по какъв начин се доказва?
Знанието на купувача по сделката относно наличието на задължения на дружеството-продавач към публичния взискател елемент ли е от фактическия състав на иска, уреден в чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК?
За задължението на въззивния съд да извърши пълна и задълбочена проверка на всички събрани доказателства по делото и да обсъди в пълнота аргументите и съображенията на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Златина Рубиева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

За задълженията на съда да обсъди доводите по сезиралата го жалба, както и релевантните факти и доказателства по делото, и да не извращава последните?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 264 ДОПК по отношение на сделките с търговски предприятия, включващи и недвижими имоти?
При вече вписана в ТРРЮЛНЦ сделка с търговско предприятие, включващо недвижими имоти, може ли съдията по вписванията законосъобразно да откаже вписването на сделката и в имотния регистър на основание чл. 264 ДОПК и на факти, които в производството пред ТРРЮЛНЦ и в това по преодоляването на неговия отказ по съдебен ред не са били счетени за пречка за „първичното вписване (това в ТРРЮЛНЦ)“?
Изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 1 (in fine) ДОПК прехвърлителят да няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения прилага ли се и за данъчните задължения по ЗМДТ, установени чрез данъчните оценки на съответните недвижими имоти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Приложима ли е разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, ред. ДВ – бр. 36/2024 г., в сила от 03.05.2024 г., при вписване на съдебно решение за извършване на съдебна делба по отношение на имоти, поставени в дял на страни, които нямат непогасени публични задължения?; Приложима ли е разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, ред. ДВ – бр. 36/2024 г., в сила от 03.05.2004 г., при вписване на съдебно решение за извършване на съдебна делба по отношение на имоти, поставени в дял на страните, когато всеки от съделителите получава пълната стойност на дела си, макар и част от него да е в пари?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Преклудирано ли е направеното доказателствено искане във въззивната инстанция от страна на въззивника /ищец в първоинстанционното производство/ за издаване на удостоверение за снабдяване с препис от документ за собственост в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, което не е направено своевременно пред първата инстанция и то след неколкократно дадени от съда указания в тази насока и при изричното противопоставяне на насрещната страна, като при това първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 146, ал. 2 във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК?
Решаващият съд в кой етап на производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД следва да изиска представянето на доказателства да спазване на изискването на чл. 264, ал. 4 ДОПК във връзка с чл. 264, ал. 1 ДОПК- при завеждането на иск с исковата молба, вкл. и с отстраняване на нередовност в този смисъл; преди постановяването на решението; преди издаването на заверен препис от решението или такива не следва да се изискват предвид разпоредбата на чл. 264, ал. 5 ДОПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Относно дейността на въззивната инстанция като такава по съществото на правния спор и произтичащите от това задължения на въззивния съд. (По иск за разваляне на договор на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли въззивният съд да основава решението си на обстоятелства, които ищецът не е заявил като основание на иска си в обстоятелствената част на исковата молба?
Допустимо ли е съдът да уважи иска на невъведени от ищеца твърдения и представлява ли това нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес?
Може ли въззивният съд да даде разрешение на правния спор за недействителност на сделка, като обоснове изводите си с поведение /намерение/ цел за сключване на двамата участници в сделката – продавач и купувач, поради това, че същите не са извършили плащане по нея, каквото не е заявено от оспорващата сделката страна?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях?
Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти, доколкото предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение?
Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички възражения, като изложи собствени мотиви по всички възражения на страните?
Подписването на декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, с която представляващият декларира, че дружеството-продавач няма задължения, достатъчно доказателство ли е да се приеме намерение у длъжника за увреждане на кредитора?
Изявлението на страните, участници в договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт, относно плащането и съответно получаването на продажната цена по банков път, може ли да се опровергае от съда по служебен път?
Съставлява ли доказателство, че фактът на плащане/получаване на продажната цена се е осъществил, след изявлението на продавача и купувача, обективирано в нотариалния акт?
При продажба на имущество, ако за продадената вещ продавачът-длъжник е получил равна или по-висока цена от пазарната й стойност, води ли това до намаляване на имуществото му?
Налице ли е увреждане на кредитора при всяка продажба на имущество на длъжника с евентуални и/или установени задължения към фиска?
Фактът на трансформация на имущество от вещ в пари винаги ли се приема, че длъжникът действа с намерение да увреди кредитора?
Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви във връзка с намерението за увреждане на длъжника като елемент от фактическия състав, пораждащ правото по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК?
Може ли съдът без да е налице оспорване от страните по процеса, да опровергае твърдението на участниците по нотариалната сделка, че покупно-продажната цена за имота, предмет на сделката, е получена?
Достатъчно доказателство ли е представено по делото извлечение от банковата сметка на купувача по сделка, за да бъде доказано плащането на продажната цена на имота, предмет на нотариалния акт?
Уведомяването на кредитора от страна на длъжника за предстоящи сделки с имущество на длъжника, предполага ли намерение у длъжника за увреждане на кредитора?
Когато стойността на продадена вещ от продавача-длъжник не надвишава получената цена за нея от купувача, налице ли е увреждане на кредитора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какъв е предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 Правилника за вписванията при искане за вписване на нотариален акт за прехвърляне на поземлен имот, заедно с изградените в него сгради, когато част от тях /второстепенните селскостопански постройки/, не са изрично посочени в него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Представлява ли вписването на Удостоверението за вписване по чл. 263 в, ал. 1 ТЗ вписване на прехвърляне на собственост върху недвижим имот или това вписване само удостоверява настъпилото правоприемство?
Важи ли изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 2 ДОПК за удостоверяване наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за прехвърляем имот, в случаите на преобразуване чрез вливане на търговско дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

12324 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела