чл. 367 ГПК

Погасяват ли се автоматично облигационните задължения от предварителен договор (в частност задължението за осигуряване на финансиране на строеж), които не са елемент от фактическия състав на вещното прехвърляне, със сключването на окончателен договор под формата на нотариален акт, ако в последния те не са изрично включени, но и не са изрично отменени?
Налице ли е плащане без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, когато първичен счетоводен документ (фактура) сочи като основание сделка с имот - без форма, но между същите страни съществува валидно облигационно правоотношение (договор за строителство и финансиране), което обуславя плащането на сума - реално съществуващ дълг и то в по- голям размер, респективно: фактурата създава ли, или само обективира договорни отношения?
Допустимо ли е първоинстанционният/ въззивният съд да откаже събиране на доказателство като „новооткрито“ по чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, когато страната удостовери, че документът се е намирал/ владян от и у трето лице, което е отсъствало от страната, и страната обективно не е знаела за неговото местонахождение, поради което не е била във възможност да го представи в първа инстанция, респективно - представлява ли отказът да се направи това съществено процесуално нарушение?
Представлява ли фактурата, в която е посочено основание „прехвърляне на собственост“, абсолютно доказателство за правното основание на плащането или съдът следва да изследва действителните отношения между страните (чл. 20 ЗЗД), когато са налице данни за други облигационни връзки (финансиране, кредитиране)?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните, свързани с наличието на друго правоотношение (задължение за финансиране по договор от 01.11.2016 г., включително факта на солидарна задълженост), което изключва тезата за липса на основание, по банкови кредити, като изведе свои самостоятелни, изрични и ясни фактически констатации и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на решението?
Може ли съдът да обоснове решението си с нищожност на договор поради противоречие със закона или липса на основание - несъществуващ договор, без тази нищожност да е била въведена като спорна от страните, респективно - доказана, и без съдът да е дал указания, че ще се произнесе по този въпрос?
Преклудирано ли е възражението за прихващане, направено в първоинстанционното/ въззивното производство, ако насрещното вземане е установено от събраните по делото доказателства (вкл. ССЕ) и не се налага събиране на нови доказателства, съдът задължен ли е - да разгледа и се произнесе по възражението за прихващане?