чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД
Чл. 26. […] (2) Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
По материалноправния въпрос, дали се дължи връщане на полученото по предварителния договор, след като той е последван от сключен окончателен договор. Дали е преклудирано възражението на ответното дружество за предоставянето на владението на имотите по силата на предварителен договор, предхождащ сключването на договора за замяна от 25.08.2014 г., когато е направено за първи път в първото по делото съдебно заседание. По тези въпроси се твърди противоречие с решение №3/06.02.2014 г. по гр. д. №5459/2013 г. на I г. о. на ВКС?
По материалноправния въпрос, че от представения договор за покупко-продажба, като новонастьпило обстоятелство, от 14.12.2023 г. не можело да се направи извод имотите да се владеят от В. С. (коректното е В. С.), независимо от обстоятелството, че продавачът В. С. се задължава да предаде владението на имотите в деня на сключване на сделката?
Недопустимо ли е въззивното съдебно решение, доколкото въззивния съд при наличие на основание за спиране, не е уважил искането на „КТМ ЕКС” ЕООД за спиране производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - до приключване на производството по дело, образувано по предявен от „КТМ ЕКС” ЕООД установителен иск за собственост, основан на твърдения за изтекла в негова полза придобивна давност?
Недопустимо ли е въззивното решение поради наличие на несъответствие между заявените от ищцовата страна и обсъжданите от въззивния съд обстоятелства?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи? Твърди се противоречие с: решение №212/01.02.2012 г. по т. д.№1106/2010 г. на II т. о. на ВКС, решение №59/14.04.2015 г. по гр. д.№4190/2014 г. на IV г. о. на ВКС, решение №42/05.03.2014 г. по гр. д.№5488/2013 г. на IV г. о. на ВКС, решение №33/09.04.2020 г. по т. д.№693/2019 г. на I т. о. на ВКС и други?
Как се прилага задължението на въззивния съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази с всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички правни довади? Твърди се противоречие с: решение №331/19.05.2010 г. по гр. д.№257/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение №700/28.10.2010 г. по гр. д.№91/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение №27/02.02.2015 г. по гр. д.№4265/2014 г. на IV г. о. на ВКС, решение №160-А от 16.12.2020 по т. д.№2156/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение №211/21.01.2021 г. по гр. д.№64/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение №183/16.11.2017 г. по т. д.№2624/2016 г. на II т. о. на ВКС и решение №145/07.01.2019 г. по гр. д.№811/2018 г. на II г. о. на ВКС и други?
В какво се изразява правораздавателната дейност на въззивната инстанция и аналогична ли е на тази на първоинстанционния съд или се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение и има ли за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба, чрез самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи?
Длъжен ли е въззивният съд при доказване на ново обстоятелство, което ответникът не е могъл да посочи, и представи доказателства за него, в срок в първоинстанционното производство, на основание чл. 176, ал. 1 ГПК да разпореди, лично явяване на насрещната страна, за да даде обяснения за обстоятелства по делото, необходими за изясняване на делото от фактическа страна, при положение, че искането на ответника е своевременно, а при отказ, необходимо ли да изложи мотиви? Ако без мотиви не е допуснал искането за лично явяване на основание чл. 176, ал. 1 ГПК, то това съставлява ли основание по чл. 266, ал. 3 ГПК?
Предявен иск на основание чл. 55 ЗЗД срещу владелеца по предварителен договор, прекъсва ли придобивната давност по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС?
Липсата на вписване в публичния регистър на Агенцията по вписванията на искова молба за прогласяване на нищожността на предварителния договор и липсата на искове за разваляне или нищожност на предварителния договор по които е предадено владението на приобретателя, дава ли основание да се приеме, че приобретателят е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
чл. 108 ЗС, чл. 116 б. а ЗЗД, чл. 176 ал. 1 ГПК, чл. 19 ал. 1 ЗЗД, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 34 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 70 ал. 3 ЗС, чл. 70 ЗС, чл. 71 ЗС, чл. 72 ЗС, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 79 ал. 2 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 84 ЗС, чл. 87 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Може ли договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу погасяване на парично задължение да бъде обявен за недействителен по отношение на държавата на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, когато възмездната сделка е сключена след връчване на заповед за възлагане на ревизия и при която даденото значително надхвърля по стойност полученото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е да бъде сключена и валидно ли е сключена процесната сделка за покупко-продажба на недвижим имот при липсата на съдебно установено чрез доказателствата по делото заплащане по предвидения ред на цената, посочена в нотариалния акт?
Допустима ли е и противоречи ли на добрите нрави и закона сделката за покупко-продажба, при преценка на което основание, релевирано от ищеца - въззивник, при липса на събрани в хода на делото доказателства за заплащане на посочената в акта цена, независимо от тежестта на доказване, и доколко има значение за валидността на процесната сделка нееквивалентността на насрещната престация?
Процесуално задължен ли е съставът на въззивния съд да възприеме изцяло, с оглед неговата категоричност, заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно - графична експертиза?
Дължи ли съдът свои мотиви във връзка с анализа на заключенията по съдебно - графическите експертизи и най-вече - доколко кредитира с доверие изцяло или части от тези експертизи, при съпоставянето им с твърденията на ищцата и с останалите писмени доказателства по делото?
Допустимо ли е пълно и цялостно препращане към мотивите на решението на първоинстационния съд, когато против това решение са насочени конкретни възражения, свързани с предмета и обхвата на произнасяне на първата инстанция, съгласно въведените с исковата молба основания на претенциите и съобразно приетия доклад по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дияна Ценева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Какви са критериите, за да се приеме, че обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ) се приема за прекомерно и като такова да се прогласи за нищожно поради накърняване на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД?
Нищожно ли е обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ), което се равнява на 10 месечни заплати (равностойни на повече от 20 месечни минимални заплати /МРЗ/ за страната) на служителя към момента на уговарянето като прекомерно и съответно нищожно поради накърняване на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 92 ЗЗД към допълнително уговорено между страните обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ)?
Длъжен ли е съдът служебно да следи за валидността на клаузата за обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ) с оглед съответствието ѝ с добрите нрави?
Противоречи ли на добрите нрави уговорка, въведена в трудовия договор чрез допълнително споразумение, съгласно която работодателят дължи на работника/служителя обезщетение в размер на 10 брутни трудови възнаграждения без значение от основанието за прекратяване на трудовия договор, когато работникът/служителят сам е инициирал прекратяване на правоотношението на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ без с поведението си работодателят да е дал причина за прекратяването?
Действителна ли е уговорка, въведена в трудовия договор чрез допълнително споразумение, съгласно която работодателят дължи на служителя обезщетение в размер на 10 брутни трудови възнаграждения при прекратяване на трудовото правоотношение, когато служителят сам е инициирал прекратяване на правоотношението на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ без с поведението си работодателят да е дал причина за прекратяването на правоотношението и без в трудовия договор да е изрично посочено, че уговореното обезщетение се дължи и при прекратяване на трудовия договор по инициатива (предложение) на служителя на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ?
Има ли значение поведението на страните, по-конкретно поведението на работодателя, за заплащането на обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ) – дължи ли работодателят посоченото обезщетение, ако е бил добросъвестна страна?
Недействителна ли е клауза в трудов договор за обезщетение при предпоставки, различни от предвидените в КТ или в подзаконов акт на МС, ако противоречи на чл. 244, т. 2 КТ? Противоречи ли на императивна правна норма клаузата за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при предпоставки (правопораждащи факти), различни от посочените в гл. Х на КТ?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички представени от страните доказателства и всички възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви по отношение на доказателствата, които не приема?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
чл. 224 ал. 1 КТ, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 66 ал. 2 КТ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 8 ал. 2 КТ, чл. 80 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли при изготвянето на заключение към назначена съдебно-счетоводна експертиза за изчисляване размера на дължимата лихва, вещото лице да си послужи единствено с данни, предоставени му от една от страните по делото или следва да извърши съответните изчисления, при съобразяване на всички приети по делото доказателства, включително предвиденото в договора, от който произтича вземането? Трябва ли съдът да кредитира заключение, в което липсват такива изчисления? При предявен иск с правно основание по чл. 694 ТЗ установява ли се принципният размер на предявеното от кредитора вземане или се установява съществуването, респ. несъществуването на конкретно по своите основание и размер вземане? Следва ли страна по делото, която твърди настъпването на даден положителен факт да представи доказателства или да направи съответните доказателствени искания, за да установи настъпването на този факт? В кой момент настъпва процесуалната преклузия за релевиране на възражение за нищожност, което е свързано с формата или съдържанието на договор, чиято нищожност се твърди? При предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ има ли право предявилият иска кредитор да заяви оспорване на документите, от които произтича вземането, тогава, когато той не е страна по обективираните в същите правоотношения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 101 ЗЗД, чл. 103 ал. 1 ЗЗД, чл. 103 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 59 ЗБН, чл. 637 ал. 3 т. 1 ТЗ, чл. 649 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 688 ал. 1 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 692 ал. 4 ТЗ, чл. 693 ТЗ, чл. 694 ал. 3 т. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 3 ТЗ, чл. 694 ал. 6 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 99 ал. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
А касаят задължението на въззивната инстанция как следва да мотивира своето решение?
Кога алеаторен договор е сключен без основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елизабет Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кога се преклудират основанията за нищожност на алеаторния договор поради липса на основание и привидност на съгласието за прехвърляне на имот срещу минали грижи? Какво е разпределението на доказателствената тежест по тези основания и възражения за минали грижи? Защо съдилищата не са ги обсъдили в мотивите на решенията си, ако те са правно релевантни? Може ли пред съд да се доказват минали грижи и издръжка, ако те не са отбелязани в нотариалния акт? Може ли съдът да развали служебно, без направено искане, алеаторен договор за минали грижи или да се позове относно тях на липса на основание? Може ли доказани по делото минали грижи пред компетентен съд да бъдат уважени, като се вземе предвид факта, че по отношение на алеаторен договор е възможен и предварителен договор? Може ли пред един суверен, какъвто е съдът, да бъдат доказани и минали грижи, поради пропуск на нотариуса да ги впише в нотариалния акт? Игнорирайки доказателствените факти, по делото съдът не е ли пренебрегнал и елиминирал сам себе си? Каква е правната природа на договора, с който се прехвърля недвижим имот срещу положени грижи и издръжка, така срещу бъдещи такива, приложима ли е разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, ако клаузата за бъдещи грижи е нищожна, и какви са предпоставките за развалянето му по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въпреки, че по делото такъв иск няма предявен? Какви са последиците от разпределението на тежестта на доказване за ответника, въпреки липсата на такова разпределение в доклада по делото? Въпреки това осъществено ли е пълно доказване от страна на ответника, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства? След като са доказани минали грижи и издръжка районният съд е следвало да промени определението по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, въпреки пропускът за разпределение на тежестта на доказване; в противен случай съдът би допуснал нарушение на чл. 146, ал. 1 ГПК и със собственото си поведение е препятствал установяване на истината в нарушение на чл. 10 и чл. 7 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Знанието на приобретателя за тежко увредено здравословно състояние в терминален стадий на прехвърлителя следва ли да се приравни на знание, че смъртта на прехвърлителя ще настъпи в кратко време след приключването на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мими Фурнаджиева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.