Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 65 ЗЗД

Чл. 65. (1) Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото.
(2) Ако кредиторът се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата.
(3) Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго.

чл. 65 ЗЗД

Чл. 65. (1) Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото.
(2) Ако кредиторът се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата.
(3) Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Освен при покупко-продажба и замяна срещу родово определени вещи, при какви други сделки може да се прилага разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС и по-конкретно може ли чл. 33, ал. 2 ЗС да се прилага в случаите при сделки за даване вместо изпълнение на парично задължение; 2. Ако се допусне изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС при сделка за даване вместо изпълнение, по какъв начин следва да се определи какви са „същите условия“ /действително уговорените условия/; 3. При даване вместо изпълнение на парично задължение, когато се дават повече от един недвижими имоти за погасяване на един неделим паричен дълг и когато транслативният елемент на сделката се осъществява посредством прехвърляне на собственост на няколко имота, допустим и основателен ли е искът за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС само за част от прехвърлените имоти. В горния случай как следва да се определи цената, по която ще се постанови изкупуването по чл. 33, ал. 2 ЗС на един от прехвърлените имоти. Може ли цената да бъде определена от съда чрез назначаване на съдебно-оценителна експертиза; 4. Допустимо ли е цената на един измежду няколко прехвърлени имоти чрез даване вместо изпълнение на парично задължение, при иск по чл. 33, ал. 2 ЗС да се определи чрез съдебно-оценителна експертиза, при която вещото лице, като съобрази характеристиките на имотите по сделката, да определи стойността на всеки един от тях към датата на прехвърлянето; 5. Може ли съдът да игнорира част от доказателствата при установяването по чл. 20 ЗЗД на волята на страните относно цената на прехвърлен по чл. 33, ал. 2 ЗС имот; 6. Допустимо ли е съдът да приеме, че сделката е уговорена привидно във вреда на останалите съсобственици в производството по чл. 33, ал. 2 ЗС, без да има предявен установителен иск за разкриване на относителна симулация и установяване на действителните отношения между страните по сделката. Допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 33, ал. 2 ЗС и да допусне изкупуване по договор за даване вместо изпълнение на парично задължение на база позоваване от страна на ищците на относителна симулативност на сделката поради условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, без да е направено искане за произнасяне по тези факти със силата на пресъдено нещо; 7. Ако е предявен главен иск с правно основание чл. 33, ал. 2, предл. първо ЗС и евентуален иск с правно основание чл. 33, ал. 2, предл. второ ЗС, може ли да се приеме, че съдът е сезиран с два отделни иска и следва ли да се произнесе и по двата иска; 8. С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба, то следва ли той да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи; 9. Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства; 10. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор, като изложи в решението си собствени фактически и правни изводи; 11. Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

се твърди противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение №247/2020 г. по гр. д. №540/2018 г. на IV г. о., решение №192/2018 г. по т. д. №44/2017 г. на I т. о., решение №194/2013 г. по гр. д. №1100/2012 г. на IV г. о. По третия въпрос се твърди отклонение от решение №85/2020 г. по т. д. №2262/2018 г. на I т. о. Четвъртият въпрос е разрешен според касатора не в съответствие с решение №497/2009 г. по гр. д. №2173/2008 г. на IV г. о., решение №105/2017 г. по гр. д. №2604/2016 г. на IV г. о. Последните три въпроса са формулирани при наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като в практиката на ВКС не е даден техен отговор. В евентуалност касаторът твърди, че има постановено решение, което дава отговор на тези въпроси, а именно решение №514/2006 г. на IV г. о. на ВКС, както и решение №111/2018 г. по гр. д. №3807/2017 г. на I г. о. на ВКС и решение №148/2004 г. по гр. д. №1046/2003 г. на II г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

не е обсъден, поради което е решен в нарушение на съдопроизводствените правила. Позовава се на решение №64 от 02.02.2006г. по т. д. №610/2005г. на ВКС, ТК, ТР №88/28.02.1984г. на ОСГК на ВС и решение №811 от 13.10.2006г. по т. д. №336/2006г. на ВКС, ТК, II т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Относно задължителната сила на указанията на Върховния касационен съд по приложението на процесуалния закон и за задължението на съда да тълкува правните действия според действителната воля на страната.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Кога е налице увреждане на кредиторите на длъжника по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ (относно главния от предявените отменителни искове) и по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД (относно евентуалния иск)? Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, обективирана в решение №56 от 01.08.2018 г. по т. д. №1538/2017 г. на I т. о. и решение №11/27.02.2020 г. по т. д. №2529/2018 г. на I т. о., както и в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, обективирана в решение №639 от 06.10.2010 г. по гр. д. №754/2009 г. на IV г. о., решение №201 от 31.10.2018 г. по гр. д. №1036/2018 г. на IV г. о., решение №407/29.12.2014 г. по гр. д. №2301/2014 г. на IV г. о., решение №18 от 04.02.2015 г. по гр. д. №3396/2014 г. на IV г. о., решение №261/25.06.2015 г. по гр. д. №5981/2014 г. на IV г. о., решение №50 от 12.05.2017 г. по т. д. №731/2016 г. на І т. о. и решение №93/28.07.2017 г. по т. д. №638/2016 г. на II т. о.; 2. Възможно ли е увреждането на кредиторите по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и по чл. 135, ал. 1 ЗЗД да се извърши чрез сделка от типа даване вместо изпълнение (по чл. 65, ал. 2 ЗЗД), когато длъжникът отчуждава свой актив в сурогатно изпълнение на свое задължение към третото лице?; Дали с оглед на специфичния контекст на производството по несъстоятелност формалното балансиране между редуциращия ефект на отчуждението спрямо актива и намаляването на пасива на длъжниковото имущество (при относителна равностойност на даденото и погасеното) изключва по правило увреждането на кредиторите? Според касатора въпросите са решени в противоречие с влязлото в сила решение №28 от 03.02.2015 г. по в. т. д. №104/2010 г. на ВТАС, недопуснато до касация с определение №568 от 11.07.2016 г. по т. д. №1626/2015 г. на ВКС, II т. о., но поради липсата на практика на касационната инстанция се поддържа допълнителната селективна предпоставка за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.; 3. Кога е налице знание за увреждане у длъжника? Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №639 от 06.10.2010 г. по гр. д. №754/2009 г. на IV г. о., решение №201 от 31.10.2018 г. по гр. д. №1036/2018 г. на IV г. о. и решение №50 от 12.05.2017 г. по т. д. №731/2016 г. на І т. о.; 4. Необходимо ли е за наличието на свързаност по пар. 1, ал. 2 ДР ТЗ лицето, участващо пряко или косвено в управлението, контрола или капитала, реално да е уговорило условия, различни от обичайните, или е достатъчно към момента на сделката да е съществувала подобна възможност?; Може ли свързаност между кооперация и член-кооператор в контекста на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, респ. на П. иск, предявен в производството по несъстоятелност на длъжника, с оглед позоваването на презумпцията по чл. 649, ал. 4 ТЗ във вр. чл. 135, ал. 2 ЗЗД, да бъде обосновавана по критерии, различни от използваните от законодателя по пар. 1, ал. 1 и ал. 2 ДР ТЗ? По тези въпроси касаторът поддържа наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 5. Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи на страните? Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с формираната практика на ВКС с решение №211/21.01.2021 г. по гр. д. №64/2020 г. на IV г. о., решение №160-А от 16.12.2020 г. по т. д. №2156/2019 г. на II т. о., решение №183 от 16.11.2017 г. по т. д. №2624/2016 г. на II т. о. и решение №145 от 07.01.2019 г. по гр. д. №811/2018 г. на II г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 Тълк. решение №1/19.02.2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Евгений Стайков

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

1. Представлява ли признание за неточно изпълнение на продавача отправянето на покана да замени елементи от изделието с други, като желание за усъвършенстване на изделието или това е предложение за обективна новация на вече сключен и изпълнен договор. 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и доводите и възраженията на страните, като формира самостоятелни правни изводи по спора. 3. Налице ли е спогодба, която да има обвързваща за страните сила по чл. 20 ЗЗД в случай, че остава спорно правото, не е постигнато съгласие относно съществен елемент за това дали е налице конструктивен дефект и не се постига резултата по чл. 365 ЗЗД за прекратяване на съществуващ или избягване на бъдещ спор, а напротив – продължава спора относно съществени елементи относно договорките между страните. 4. При промяна в някои от елементите на закупеното изделие по искане на купувача, налице ли е промяна на съществуващ договор или купувачът има право да иска разваляне на договора, без да провежда доказване на факта на некачествено изпълнение. 5. Следва ли купувачът да даде възможност за изпълнение на продавача на вече сключения договор за продажба чрез замяна на определени елементи от изделието, съгласно неговото /на купувача/ искане и последващият необоснован отказ да приеме изпълнението на новопроменения договор, явява ли се основание да ангажира отговорността на продавача за разликата в цената на сделката за покритие. 6. Носи ли отговорност продавачът за разликата по „сделката за покритие при положение, че избраният по договора консултант избира други изделия, които се различават като елементи и следва ли да се проведе пълно доказване по въпроса за различията между двете сделки – първоначалната и тази „за покритие, за да се определи размера на отговорността на продавача за „сделката за покритие.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

За да разгледа иска за разваляне на договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнението му от страна на приобретателя, следва ли съдът да установи обема и съдържанието на дължимите от приобретателя към прехвърлителя грижи и издръжка? Дали по съгласие на прехвърлителя по договора, поетото от приобретателя по договора задължение за издръжка може да бъде изпълнявано като парично? (По иск на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на вещни права срещу гледането и издръжката, поради неизпълнението на задължението за гледане и издръжка)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Владимир Йорданов

1236 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право