Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Кога е налице увреждане на кредиторите на длъжника по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ (относно главния от предявените отменителни искове) и по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД (относно евентуалния иск)? Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, обективирана в решение №56 от 01.08.2018 г. по т. д. №1538/2017 г. на I т. о. и решение №11/27.02.2020 г. по т. д. №2529/2018 г. на I т. о., както и в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, обективирана в решение №639 от 06.10.2010 г. по гр. д. №754/2009 г. на IV г. о., решение №201 от 31.10.2018 г. по гр. д. №1036/2018 г. на IV г. о., решение №407/29.12.2014 г. по гр. д. №2301/2014 г. на IV г. о., решение №18 от 04.02.2015 г. по гр. д. №3396/2014 г. на IV г. о., решение №261/25.06.2015 г. по гр. д. №5981/2014 г. на IV г. о., решение №50 от 12.05.2017 г. по т. д. №731/2016 г. на І т. о. и решение №93/28.07.2017 г. по т. д. №638/2016 г. на II т. о.; 2. Възможно ли е увреждането на кредиторите по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и по чл. 135, ал. 1 ЗЗД да се извърши чрез сделка от типа даване вместо изпълнение (по чл. 65, ал. 2 ЗЗД), когато длъжникът отчуждава свой актив в сурогатно изпълнение на свое задължение към третото лице?; Дали с оглед на специфичния контекст на производството по несъстоятелност формалното балансиране между редуциращия ефект на отчуждението спрямо актива и намаляването на пасива на длъжниковото имущество (при относителна равностойност на даденото и погасеното) изключва по правило увреждането на кредиторите? Според касатора въпросите са решени в противоречие с влязлото в сила решение №28 от 03.02.2015 г. по в. т. д. №104/2010 г. на ВТАС, недопуснато до касация с определение №568 от 11.07.2016 г. по т. д. №1626/2015 г. на ВКС, II т. о., но поради липсата на практика на касационната инстанция се поддържа допълнителната селективна предпоставка за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.; 3. Кога е налице знание за увреждане у длъжника? Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №639 от 06.10.2010 г. по гр. д. №754/2009 г. на IV г. о., решение №201 от 31.10.2018 г. по гр. д. №1036/2018 г. на IV г. о. и решение №50 от 12.05.2017 г. по т. д. №731/2016 г. на І т. о.; 4. Необходимо ли е за наличието на свързаност по пар. 1, ал. 2 ДР ТЗ лицето, участващо пряко или косвено в управлението, контрола или капитала, реално да е уговорило условия, различни от обичайните, или е достатъчно към момента на сделката да е съществувала подобна възможност?; Може ли свързаност между кооперация и член-кооператор в контекста на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, респ. на П. иск, предявен в производството по несъстоятелност на длъжника, с оглед позоваването на презумпцията по чл. 649, ал. 4 ТЗ във вр. чл. 135, ал. 2 ЗЗД, да бъде обосновавана по критерии, различни от използваните от законодателя по пар. 1, ал. 1 и ал. 2 ДР ТЗ? По тези въпроси касаторът поддържа наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 5. Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи на страните? Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с формираната практика на ВКС с решение №211/21.01.2021 г. по гр. д. №64/2020 г. на IV г. о., решение №160-А от 16.12.2020 г. по т. д. №2156/2019 г. на II т. о., решение №183 от 16.11.2017 г. по т. д. №2624/2016 г. на II т. о. и решение №145 от 07.01.2019 г. по гр. д. №811/2018 г. на II г. о.