1/ „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички обосновани оплаквания на въззивника, да извърши собствена оценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност и на всички доводи на страните като изложи собствени мотиви по тях и по основателността на предявените претенции?“; 2/ „Допустимо ли е доказването на относителна симулация на сделка по покупко-продажба с косвени доказателства?“ – по първите два въпроса касаторът сочи противоречие с решение №72/25.06.2018 г., постановено по гр. д. №1934/2017 г. на IV г. о. на ВКС. Поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3, като излага доводи, че отговорът по тях е от значение и за точното прилагане на законите и за развитието на правото. 3/ „Представлява ли процесуално нарушение ограничаващо процесуалните права на ищеца в производството при разпределена доказателствена тежест и възложената му тежест да доказва занижената цена на имота към датата на изповядване на сделката по покупко-продажба, съдът да не допусне въпрос към вещото лице по съдебно-оценъчна експертиза, поискан от ищеца, да установи каква е била цената на процесния имот към момента на изповядване на сделката по покупко-продажба?; 4/ „Коя страна в процеса следва да установи размера и стойността на наследствената маса на наследодателя при предявен иск по чл. 30 ЗН – тази, която иска възстановяване на запазената част или тази, която твърди, че наследодателят има и други имоти, стойността на които е по-голяма от запазената част и от което твърдение, черпи благоприятни правни последици?“ – сочи се противоречие на въззивното решение с приетото в решение №261/09.07.2012 г., постановено по гр. д. №46/2012 г. на I г. о. на ВКС. Касаторът поддържа също така наличието на основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение.