Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК: Единствено съдът по местонахождение на детето ли е компетентен да разгледа спора за родителски права, при положение, че детето е неправомерно преместено от единия родител от едно населено място в друго, непосредствено преди завеждането на иска за родителски права от другия родител пред компетентния преди преместването на детето съд? Сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с определение №324/29.06.2017г. на ВКС, постановено по ч. гр. дело №2536/2017 г., в което е прието, че компетентен да разгледа спора е съдът по местопребиваване на детето, тъй като „уредената местна подсъдност е специална и е съобразена с най-добрия интерес на детето-спорът да бъде разгледан от районния съд, който има най-добра възможност да прецени този интерес, а при нужда да го изслуша, без детето да бъде принуждавано да изминава голямо разстояние и да променя ежедневието си“. Излага също така доводи, че процесния случай е различен след като детето на страните Ш. е имало трайно установена връзка с населеното място, където е предявен искът и няма такава връзка с [населено място], а и той е преместен от майката без знание на бащата и за краткото време е трудно да се приеме, че детето е установило трайна връзка с новото място. Смята, че обжалвания съдебен акт не е и в унисон с решение на СЕС по дело С- 523-07 и С-497-2010, в които решения е прието, че понятието „обичайно местопребиваване на детето“ по смисъла на чл. 8 и 9 от Регламент 2201/2003 следва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.