Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

„Неизпълнението на вече установен режим на лични контакти с децата и преместването им в друго населено място представляват ли съществено ново обстоятелство, което да оправдава промяна в упражняването на родителските права и режима на контакти с другия родител?“. Касаторът сочи, че въпросът е разрешен в противоречие с ППВС №1/12.11.1974 г., както и решение №64/20.02.2012 г. по гр. д. №1398/2011 г. на ВКС, IV г. о. По поставеният въпрос не се разкрива основание за допускане на касационно обжалване, доколкото същият макар и обуславящ не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика. Съгласно задължителните указания, дадени с т. V от ППВС №1/12.11.1974 г. основание за изменение на определения режим за упражняването на родителските права са настъпилите след определяне на иска изменения на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето. Като такова изменение се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. При това изменението може за се дължи както на промяна на обстоятелствата, при които определен първоначалния режим за упражняване на родителските права, така и обстоятелства, които са изцяло нови и са настъпили след този момент. Отчуждаването на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител също представлява основание за изменение на режима на упражняване на родителските права. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. В случая несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд не може да обоснове достъп до касационно обжалване. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства е приел, че невъзможността на бащата да се вижда с децата се дължи изцяло на неговото поведение. Посочил е, че липсват доказателства, които да установяват, че майката създава пречки за осъществяване на режима на лични отношения на ищеца с децата, както и данни, че същата има поведение, което е насочено към отчуждаването им от бащата. Напротив, с приетата по делото експертиза е установено, че връзката между бащата и децата е съхраненаа, а нежеланието на по-голямото дете да осъществява контакти с бащата се дължи на неговото собствено поведение. Отделно в обясненията си пред съда детето Н. сочи, че по време на осъществяване на режима на лични отношения бащата употребявал алкохол, ставал агресивен като отправял обиди по отношение на нея и на нейната майка. Това поведение на жалбоподателя станало причина детето да търси помощ на тел. 112. При срещите между бащата и децата, той проявявал повече внимание към детето Д., а Н. се чувствала пренебрегната от него.