чл. 214 ал. 2 ГПК

Когато в процеса по осъдителен иск ответникът е направил възражение за прихващане с вземането на ищеца със стойността на извършени от ответника ремонтни дейности в имота на ищеца на основание чл. 59 ЗЗД, трябва ли съдът да изследва всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, в частност размера на обедняването и за да уважи възражението, необходимо ли е да се позове на доказателства за настъпване на обедняването?
При остойностяване на извършени ремонтни дейности от държател в чужд имот при преценка на неоснователно обогатяване и респективно обедняване, когато няма сключен договор за изработка, нито разходооправдателни документи, трябва ли при определянето на стойността, да се включи печалбата и евентуално дължимото ДДС?
Когато при договор за наем страните уговорят плащанията на наемната цена да се извършват на годишна база, като задълженията за всяка година от своя страна се разсрочват на отделни вноски с отделни падежи по изрична схема в интерес на наемателя, вноските представляват ли отделни периодични плащания или представляват части от едно единично задължение за заплащане на наем за съответната година (било и самото то периодично в своята цялост)?
За предявяване на нов иск или за изменение на иска чрез увеличение на размера на петитума на вече предявения иск се счита претендирането на нова вноска в рамките на първоначално претендирания период, произтичащо от договор за наем, ако вземането по новия период произтича от същия договор за наем, от който е и първоначално заявената претенция?
От кой момент се счита за поправена нередовна искова молба във фаза на въззивно разглеждане и представлява ли уточнение на исковата молба по указания за нередовност на съда изменение на иска?
Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната взаимовръзка, като конкретно и ясно изложи върху кои доказателства основава изводите си?
Трябва ли въззивният съд при направено от наемателя възражение за прихващане с вземане, произтичащо от подобрения в имота на наемодателя, на основание чл. 59 ЗЗД да анализира предпоставките на чл. 231, ал. 2 ЗЗД за прихващане на стойност на ремонт с наемна цена? Ако да, при преценка на фактическия състав на чл. 231, ал. 2 ЗЗД длъжен ли е съдът да формира мотиви дали тези дейности са извършени с дължимата по закон грижа на добър стопанин?
Как следва да се квалифицират онези ремонти, които сами по себе си (по естеството на отделните видове СМР) съставляват поправки по наетата вещ, но които се дължат на повреда, чието отстраняване вече съставлява основен ремонт, при това извършен от наемодателя, и са свързани с годността на наетия имот за ползване?
Следва ли „текущите ремонти“ по смисъла на пар. 5, т. 43 ДР ЗУТ да се различават от дребните поправки“ по смисъла на чл. 231 ЗЗД и доколко разпоредбите на ЗУТ следва да се съобразяват при прилагането на чл. 231 ЗЗД?
Следва ли фактът на отделянето от рода или предаването на група родово определени вещи (мебели) и отделянето им като обзавеждане и оборудване на хотел да се зачете като критерий за индивидуализация на тези вещи?
Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба, като се произнесе по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството?
Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка на всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и съответно връзките между отделните доказателствени средства?
Следва ли при спор за прилагане на договорни клаузи и при определяне на обема на правата и задълженията на договарящите страни съдът да изходи не само от конкретното договорно съдържание, но и от общите правила за добросъвестност?