чл. 510 ГПК
Възлагане за събиране или вместо плащане
Чл. 510. Запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране или по негово искане му се дава вместо плащане. Когато взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се предоставя за събиране на взискателя, по молба на който е образувано делото, а ако той не желае-на друг взискател, който направи искане за това.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Зависи ли размерът на дължимото по чл. 452, ал. 3 ГПК плащане от стойността, която предявилият иска взискател би получил в изпълнителното производство, ако запорът беше изпълнен надлежно, а постъпилата от изпълнението му сума - разпределена съобразно чл. 136 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При твърдения в исковата молба, че взискателят е „събрал дълг, отречен със съдебно решение, налице ли е неоснователно обогатяване или страните изрично трябва да посочат, че е налице такова?
Длъжни ли са страните да посочат правната квалификация на иска, или определянето ѝ е задължение на съда, и трябва ли страната да прави възражения за правната квалификация, или съдът следи служебно за нея?
Може ли съдът да разгледа алтернативни искове, като разгледа различни правни квалификации, при разглеждането на едни и същи факти, или е ограничен до посочването на една правна квалификация, в случай че ищецът изрично не е посочил алтернативни искове?
Преклудира ли се въобще правото на страната пред въззивната инстанция да поиска промяна на правната квалификация и може ли правната квалификация да бъде изменена на въззивна, респективно на касационна инстанция?
Следва ли съдът да укаже на съответната страна в доклада по делото, че в нейна тежест е да докаже валидността на депозирания чек по изпълнителното дело, при условие че валидност могат да докажат единствено банките?
Извършването на публична продан на имущество на длъжника, след надлежно плащане на дълга, незаконосъобразно ли е?
Банковият чек надлежно платежно средство/инструмент ли е в изпълнителното производство и ако е такъв, налице ли е реално плащане, равнозначно на парично погашение в деня на депозирането му по изпълнителното дело (съгласно данъчното законодателство - чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон /ЗДДС/ лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, като фискалният бон е хартиен документ, регистриращ продажба на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова, кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип), или е друго имущество - ценна книга?
В кой момент се счита, че е извършено плащането с чека - при депозирането или при последващото му осребряване?
Следва ли съдебният изпълнител при плащане с чек да спре изпълнението, като задържи обезпечителните мерки върху другото имущество, до извършване на осребряването на чека и/или е задължен да признае плащането незабавно?
Качеството на взискателя има ли значение при плащането с чек, с оглед на отказа му да приеме този начин на плащане или поставянето на неизпълними условия - до края на деня заверяване по банковата му сметка на сумата, при условие че обслужването на чекове е част от предмета му на дейност (касателно доказване на вина за увреда на длъжника)?
Има ли право взискателят да откаже плащане с валиден чек, за да насочи изпълнението върху друго имущество на длъжника, доколкото е негово право да избира върху какво имущество да изпълнява при изричната норма на чл. 542 ТЗ, че чекът не подлежи на приемане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Може ли договор за покупко-продажба на недвижим имот да бъде прогласен за нищожен поради невъзможен предмет, когато към момента на сключването му не е бил налице валиден акт за държавна собственост (АДС), издаден години по-късно?
Дали договор за покупко-продажба на недвижим имот е нищожен поради невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД, когато актът за публична държавна собственост е съставен след сключването на договора и не е доказано, че към момента на сключването имотът е бил изключен от гражданския оборот?
Има ли АДС по чл. 5, ал. 2 ЗДС обратно действие, с което може да промени правния режим на имота към минал момент, или има само декларативен (констативен) характер?
Може ли въззивният съд да откаже да обсъди влязло в сила арбитражно решение относно собственост върху недвижим имот, когато по него е налице арбитражна уговорка и решението е вписано в имотния регистър?
От кой момент следва да се преценява дали имотът е изключен от гражданския оборот – от момента на сключване на договора или от момента на съставяне на акта за държавна собственост?
Следва ли съдът да установи с категоричност идентичността на имота (по кадастрални данни и експертиза), преди да прогласи договор за нищожен поради невъзможен предмет?
Придобива ли имот, предоставен за управление на държавен университет, автоматично статут на публична държавна собственост, независимо от това дали е включен в капитала на търговско дружество („Студентски столове и общежития“ ЕАД)?
Формираната сила на пресъдено нещо относно основанието преклудира ли правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право?
Ползва ли се решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, като предмет на делото?
Допустимо ли е предявяване на отрицателен установителен иск за нищожност на договор в отделно исково производство, за да се формира между страните сила на пресъдено нещо, след като между същите страни по друго дело, по предявен иск за вземане, основано на същия договор, не е въведено възражение за нищожност на договора и съдът служебно следи за валидността му?
Допустим ли е иск за нищожност на договор, предявен от страна по него, която не е направила в предходно заведено дело срещу нея възражение за недействителност на това съглашение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 134 ЗЗД, чл. 19 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 278 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 282 ал. 2 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 31 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 7 ал. 1 ЗДС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респ. когато докладът му е непълен или неточен; когато въззивният съд прецени, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, респ. определеното за приложимо материално право, е неправилна, следва ли да даде указания на страните относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на доказателства; дължи ли въззивният съд да даде указания на страните, когато констатира непълнота или неточност на приетия от първата инстанция доклад по чл. 146 ГПК? Следва ли въззивният съд да основе всички свои изводи на цялостна преценка на доказателствата по делото, като разгледа и отговори на всички възражения и доводи на страните по съществото на правния спор; може ли съдът да основе решението само въз основа на избрани от него доказателства без да обсъди всички събрани по делото доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 110 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 226 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 452 ал. 3 ГПК, чл. 5 ГПК, чл. 508 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 637 ал. 6 ТЗ, чл. 639 ТЗ, чл. 688 ал. 1 ТЗ, чл. 688 ал. 3 ТЗ, чл. 694 ал. 6 ТЗ, чл. 694 ал. 7 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 75 ал. 2 ЗЗД, чл. 75 ал. 2 изр. 2 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Обстоятелствата по чл. 359, ал. 3 ЗЗД от значение ли са за уважаването на иска с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 12 ал. 2 ЗОЗ, чл. 12 ал. 3 ЗОС, чл. 121 ЗЗД, чл. 123 ал. 1 ЗЗД, чл. 140 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 192 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 276 ТЗ, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 33 ал. 1 ЗОЗ, чл. 357 ЗЗД, чл. 359 ал. 1 ЗЗД, чл. 361 ал. 1 ЗЗД, чл. 364 ЗЗД, чл. 389 ГПК, чл. 393 ал. 2 ГПК, чл. 398 ГПК, чл. 402 ГПК, чл. 442 ГПК, чл. 450 ал. 2 ГПК, чл. 450 ал. 3 ГПК, чл. 450 ГПК, чл. 452 ал. 1 ГПК, чл. 452 ал. 3 ГПК, чл. 452 ГПК, чл. 46 ЗНА, чл. 507 ГПК, чл. 508 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 517 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 84 ал. 3 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 9 ГПК, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 99 ал. 3 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Налице ли е правен интерес и допустимо ли е възражение с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка от лице, което не е страна по нея, но решението по делото ще се отрази върху неговата правна сфера? Налице ли е правен интерес за заложния длъжник в производство по предявен срещу него иск с правно основание чл. 44а от 303, да въвежда възражения за нищожност на договора за особен залог и на договора, който той обезпечава, в случаите, когато изясняването на въпроса за действителността на договора за особен залог има преюдициално значение по отношение на възражението за прихващане на насрещни вземания между залогодателя и заложния длъжник? Длъжен ли е съдът да се произнесе по така направено възражение за нищожност?
Длъжен ли е съдът в производство по иск с правно основание чл. 44а от 303, предявен срещу заложния длъжник, да се произнесе относно нищожността на договора за залог и договора, който той обезпечава, и без да е направено възражение за нищожност от заинтересована страна и без да вземе предвид липсата на правен интерес на ответника, длъжник по договора за особен залог, да отправя подобни възражения?
Длъжен ли е съдът служебно да открие и съответно да сформира краен извод за нищожност на правна сделка, респективно на договор за залог и договора, който той обезпечава, в хипотезата на противоречие с материалния закон и/или поради липса на предмет по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, без да е направено възражение от заинтересована страна и как следва да процедира въззивният съд, когато констатира нищожност на сделка, относима към правата на страните?
Длъжен ли е при проверка правилността на обжалвания акт въззивният съд да се произнесе по всички наведени в жалбата възражения и доводи и да направи преценка на всички писмени доказателства?
Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства?
В качеството си на инстанция по същество, може ли въззивният съд да остави неразгледани направени пред него оплаквания и неразгледани определени писмени доказателства?
Противопоставимо на заложния кредитор ли е възражение за прихващане, направено от заложния длъжник, за вземане от залогодателя, възникнало след датата на съобщаване на заложния длъжник за учредяването на залога по реда на чл. 17, ал. 1 ЗОЗ и преди датата на съобщаване на заложния длъжник за пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32 ЗОЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 104 ЗЗД, чл. 17 ал. 1 ЗОЗ, чл. 17 ал. 3 ЗОЗ, чл. 214 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 4 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 306 ал. 2 ТЗ, чл. 306 ТЗ, чл. 307 ТЗ, чл. 32 ЗОЗ, чл. 44а ал. 2 ЗОЗ, чл. 44а ЗОЗ, чл. 452 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 83 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Зависи ли размерът на дължимото по чл. 452, ал. 3 ГПК плащане от стойността, която предявилият иска взискател би получил в изпълнителното производство, ако запорът беше изпълнен надлежно, а постъпилата от изпълнението му сума - разпределена съобразно чл. 136 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
чл. 136 ЗЗД, чл. 230 ал. 1 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 32а ЗОЗ, чл. 45 ЗЗД, чл. 452 ал. 2 ГПК, чл. 452 ал. 3 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 56 ЗЗД, чл. 75 ал. 2 изр. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/2009 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси така, както са зададени, освен че не са били предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция, нямат и самостоятелно значение за изхода на спора. Съдът е приел, че претенцията е неоснователна, както тъй като не е налице незаконосъобразно процедиране на ЧСИ, така и защото липсва вреда - един от кумулативно необходимите елементи за ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител - доколкото няма спор, че процесната сума е била дължима от М. В. на С. Г. /изявление за нейна недължимост не е било въвеждано в исковата молба и уточненията й, нито ищцата е представяла в преклузивните срокове по ГПК доказателства в подкрепа на подобни твърдения/. Именно с това са свързани и решаващите мотиви на въззивната инстанция. При тези обстоятелства поставените от касатора въпроси, които обвързват произнасянето на касационната инстанция в настоящото производство по селекция на жалбите съобразно разясненията, дадени в ТР 1/2009, ОСГТК, т. 1, не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
От кой момент настъпва оповестителният ефект на вписването спрямо трети добросъвестни лица по смисъла на чл. 30, ал. 1 ЗОЗ преди и след влизането в сила на Наредба Н-3 от 31 юли 2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози?
Счита ли се за известен на взискател особен залог на вземане, което му е възложено за плащане, ако същият не е породил действие спрямо третото задължено лице и последното не е уведомило съдебния изпълнител в отговор на запорното съобщение за него, или от значение е единствено дали оповестителният ефект на вписването е настъпил спрямо този взискател?
За добросъвестен взискател, който не е знаел за вписан особен залог на вземането, което му е възложено вместо плащане по реда на чл. 510 ГПК и по отношение на който не е настъпил оповестителният ефект на вписването на особения залог, следва ли отмяната на постановлението за възлагане вместо плащане, поради последващо вписване на пристъпване към изпълнение върху същото това вземане, да го лиши от активна процесуална легитимация за осъдителен иск спрямо третото задължено лице?
В случай, че активната процесуална легитимация му бъде запазена, отмяната на постановлението за възлагане вместо плащане, заради последващо вписване на пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество, и в случай на влязло в сила осъдително решение, става ли добросъвестният взискател приобретател на заложеното имущество предвид вписаното пристъпване към изпълнение, или длъжникът следва да бъде осъден да заплати на съдебния изпълнител, който да извърши ново разпределение?
Ако в настоящия случай добросъвестния взискател стане приобретател на заложеното имущество, доколкото запорът не е бил вписан в ЦРОЗ, то придобива ли същият качеството на залогодател предвид нормата на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ или добросъвестността го освобождава от залога с оглед чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗОЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е въззивният съд при служебна проверка по валидността на първоинстанционно решение съгласно чл. 269 ГПК да не приема и да не споделя изводите на предишен съдебен състав на същия съд, който се е произнесъл с окончателен акт за допустимост на същия иск?
Допустимо ли е въззивният съд да приема за напълно правилно и изчерпателно обяснението на първоинстанционния съд в мотивите на отменено като неправилно и незаконосъобразно с окончателен акт на равен по степен съд прекратителното определение?
Отговорността по чл. 452, ал. 3 ГПК на трети задължени лица към взискателя поради неизпълнение на задълженията им по запора, независима ли е от плащането, което същите са извършили на длъжника след връчване на запорното съобщение?
Тази отговорност пряка ли е към взискателя по изпълнителното дело и опосредена ли е от отговорността за вземането на длъжника по същото изпълнително дело?
Открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжник по изпълнително дело съотносимо ли е към допустимостта на производството по предявен преди откриване на производството по несъстоятелност иск с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК?
Представлява ли искът по чл. 452, ал. 3 ГПК елемент от изпълнителния процес и съставлява ли наличието след предявяване на този иск на открито производство по несъстоятелност на длъжника по изпълнителното дело отрицателна предпоставка за производството по този иск?
Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които се основават и да изложи свои собствени мотиви по тях като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните?
Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички относими доказателства и всички направени от страните доводи и възражения, както и да обоснове защо приема едни и не приема други относими към спора доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
чл. 193 ДОПК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 274 ГПК, чл. 278 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 452 ал. 3 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 607 ТЗ, чл. 637 ал. 4 ТЗ, чл. 638 ал. 1 ТЗ, чл. 649 ТЗ, чл. 693 ТЗ, чл. 722 ал. 2 ТЗ, чл. 722 ТЗ
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.