чл. 364 ЗЗД

Следващите материалноправни и процесуалноправни въпроси са поставени за разглеждане:
„Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона (чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества, чл. 93, т. 3 ТЗ за събирателните дружества, чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект?”
„С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници – двама, са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. в ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ех lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?”
„Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството-съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ех lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?”
„Към кой момент следва да се приеме за прекратен ех lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - двама, единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?”
„Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител - консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество?”
„Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?”
„Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет - неделимо задължение (в случая - възнаграждението по договора), противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?”
„Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки?”
„Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?”
„Следва ли да се приеме, че ответникът по иска разполага със защитим правен интерес да оспори съществуването на консорциума при положение, че направеното възражение защитава имуществената сфера на ответника от недължимо и/или неточно плащане и го предпазва от риска да заплати два пъти недължимо платената част от възнаграждението по договора, полагаща се на обявеното в несъстоятелност дружество-съдружник в консорциума?”
„Следва ли да се приеме, че ответникът по иска разполага със защитим правен интерес да оспори съществуването на консорциума с оглед факта, че прекратяването на консорциума е обуславящо за липсата на материалноправна и/или процесуалноправна легитимация на ищеца да претендира процесното вземане в посочения в иска размер, съответно - обосноваващо недоказаността на иска по размер и неоснователността на ищцовата претенция - предявена след постановяване на решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност?”