всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Изпълнителен способ

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Изпълнителен способ” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?
Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила възражение за нищожност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли да се счита, че неуведоменият длъжник по едно изпълнително дело е участник в същото? Ако се счете, че е участник, то кои законови разпоредби защитават правата му? Може ли налагането на запор на закрити банкови сметки да се счита за извършване на изпълнителни действия, годно да прекъсне давността? Подаването на молба до ЧСИ за налагане на запор на банкова сметка на длъжник без никакви реквизити (номер на сметка, невнасяне на такси и разноски, неналагане на запор и неизвършване на никакви изпълнителни действия) представлява ли валидно основание, годно да прекъсне давността? Образуването на второ изпълнително дело по същия изпълнителен лист при друг ЧСИ след повече от 5 години от образуването на първото изпълнително дело, представлява ли извършване на действия по принудително изпълнение и прекъсва ли давността? Ако това е така, до колко пъти кредиторът има правото да образува нови изпълнителни дела? Длъжен ли е сезираният съд да изиска и приложи първоначалното изпълнително дело, по чието разглеждане се претендира изтекла давност или е в правомощията му да преценява това само въз основа на второто изпълнително дело? И ако давността е изтекла още при разглеждане на първото дело, в правото си ли е кредиторът да завежда друго изпълнително дело при друг съдебен изпълнител? Вторият съдебен изпълнител длъжен ли е да изследва въпроса за изтеклата давност при образуването на новото дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светла Цачева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Очевидна неправилност на атакувания съдебен акт, предвид заявеното противоречие между изложените мотиви към него относно липсата на предсрочна изискуемост на дълга и потвърждаването на първоинстанционното решение в частта за присъждане на законната лихва върху цялото вземане за главница, начиная от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 10.08.2014 г.

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

В хипотеза, в която изпълнително дело е образувано за вземания, произтичащи от два АУЗД и впоследствие с влязъл в сила съдебен акт е постановено спиране на предварителното изпълнение по единия АУЗД следва ли ЧСИ да спре изпълнителното дело изцяло, ако вземането по него е многократно по-ниско от това по АУЗД, по който предварителното изпълнение е било спряно, кредитор по вземанията и по двата АУЗД е един и същ и в негова ползва са наложени обезпечения многократно надвишаващи по стойност вземането по АУЗД, по който предварителното изпълнение не е спряно?
Допустимо ли е частично спиране на изпълнителното дело в хипотеза, различна от визираната в чл. 421 ГПК?
Приложими ли са пряко, на основание чл. 5, ал. 4 Конституцията на Република България, правните стандарти по чл. 1 Протокол №1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, свързани с изискването за съразмерност на всяко ограничение в правото на притежание при насочване на принудително изпълнение върху имуществото на едно лице, при преценката за законосъобразност на действията на частния съдебен изпълнител и преди влизането в сила на чл. 441, ал. 2 ГПК?
Наличието на повече от един взискател освобождава ли съдебния изпълнител и съда от задължението да съобразят принципа на пропорционалност и да изберат такива изпълнителни мерки, които, доколкото е възможно, постигат удовлетворяване на вземанията с най-малка намеса в правото на собственост на длъжника?
Преценката за несъразмерност на наложените от частният съдебен изпълнител обезпечения зависи ли от броя на имотите, обект на обезпечителни мерки или от тяхната пазарна оценка на имотите?
За да е нарушено изискването за пропорционалност по смисъла на чл. 441, ал. 2 ГПК и по смисъла на чл. 1 Протокол №1 към Конвенцията, достатъчно ли е наложените обезпечения да са явно несъразмерни или е необходимо да се е стигнало до насочване на изпълнението върху имущество, служещо за обезпечение и то да е на несъразмерно по-висока стойност от тази на дълга?
При преценката дали действията на ЧСИ по налагането на обезпечение са диспропорционални коя стойност на имотите, върху които са наложени възбрани, следва да се има предвид – пазарната стойност на имотите към датата на налагане на възбрани върху тях или стойността, на която са продадени при публичната продан?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Може ли договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу погасяване на парично задължение да бъде обявен за недействителен по отношение на държавата на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, когато възмездната сделка е сключена след връчване на заповед за възлагане на ревизия и при която даденото значително надхвърля по стойност полученото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд да подложи на самостоятелно обсъждане всички доказателства събрани по делото, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните при постановяване на съдебното решение?
Прекъсва ли се давността с налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като изпълнителният способ е с продължително действие, по който по правило изпълнението може да се осъществява периодично, като способът по естеството с включва множество изпълнителни действия, свързани с многократни плащания от третото задължено лице?
Има ли значение за прекъсване на давността, че с налагането на запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, не е открит авоар/вземания на ищеца?
Дори да няма осъществени от третото задължено лице преводи по сметка на ЧСИ по наложения запор, тъй като към момента на налагане на запора длъжникът няма авоари или вземанията по сметката са запорирани, но към момента няма средства със секвестируем характер за изпълнение на запорното съобщение, счита ли се наложения запор върху банковите сметки, за действащ изпълнителен способ, който прекъсва давността до постъпване на суми по сметката на ЧСИ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Христова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Настъпва ли перемция по изпълнително дело, когато се осъществява един изпълнителен способ и неговото осъществяване не е приключило в двугодишен срок от неговото започване?
Подлежи ли на прекратяване поради перемция изпълнително дело, по което продължава да се осъществява фактическия състав на издирването на длъжника и връчването на покана за доброволно изпълнение?
Настъпва ли перемция по изпълнително дело, когато взискателя внася дължимите такси и разноски за поискания способ за принудително изпълнение и е поискал предприемане на изпълнителни действия, непредприемането на които от съдебния изпълнител е по причина, назависеща от волята на кредитора?
Допустим ли е иск по чл. 440 ГПК от трето лице, придобило имот на оригинерно основание с учредена ипотека, с който - срещу предишния собственик и ипотекарен кредитор - да осъществи защита срещу изпълнението, предприето срещу имота?
Настъпва ли перемция при действието на ППВС №3/1980 г. в хипотеза, когато са предприети действия от съдебен изпълнител с цел насочване на изпълнение срещу ипотекирано имущество и за обезпечаване на принудителното изпълнение чрез редовно връчване на книжата по изпълнителното дело, включително показана за доброволно изпълнение и заповед за незабавно изпълнение до длъжника и назначаване на особен представител за целта?
Когато с молбата за образуване на изпълнително дело е поискан изпълнителен способ, който не може да бъде осъществен, тъй като длъжникът не може да бъде намерен, за да му се връчат книжата по изпълнителното дело, включително показана за доброволно изпълнение, заповед за незабавно изпълнение и призовка за принудително изпълнение, с което същото се насочва срещу имуществото на длъжника и следва да се назначи особен представител, то касае ли се за нередовност на искането за принудителен способ, съгласно чл. 129 ГПК?
В случай, че се касае до нередовност по чл. 129 ГПК и тя е отстранена с изпълнение на дадени указания, то при действието на ППВС №3/1980 г., за периода от подаване на молбата за прилагане на изпълнителния способ до изпълнение на указанията на съдебния изпълнител, настъпва ли перемция и тече ли нова давност за вземането?
Тече ли давност за вземане преди връчване на заповедта за незабавно изпълнение на длъжника, издадена по реда на заповедното производство по чл. 417 ГПК при образувано дело и при действието на ППВС №3/1980 г.?
При действието на ППВС №3/1980 г. и висящо изпълнително дело по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, от кой момент започва да тече давността за вземането – от влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение, от връчване на поканата за доброволно изпълнение или от последното изпълнително действие, предприето преди влизане в сила на заповедта за изпълнение?
При действието на ППВС №3/1980 г., тече ли давност за вземането в срока за доброволно изпълнение, в хипотеза в която съдебният изпълнител осъществява действия по връчване на поканата за доброволно изпълнение?
При образувано изпълнително дело при действието на ППВС №3/1980 г., прекратяването на делото с нарочен акт на съдебния изпълнител ли е моментът, от който започва да тече нова давност за вземането?
Лице, което твърди, че е придобило ипотекиран недвижим имот по давност, трябва ли да установи придобиването на собствеността с положителен установителен иск срещу ипотекарния кредитор, за да може да прави правопогасяващи възражения на длъжника по чл. 151 ЗЗД?
Третото лице, придобило ипотекиран имот без да е лично задължено към кредитора и без да е страна по договорната ипотека, идентично правно положение ли има с лицето, което е дало обезпечение за чуждо задължение и явява ли се ипотекарен длъжник? Следва ли това лице да се приравнява с ипотекарния длъжник и разполага ли с всички права на ипотекарния длъжник, включително по чл. 151 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Прекъсва ли погасителната давност искане на взискателя за налагане на запор на движими вещи на длъжника, без ясно и точно конкретизиране на движимите вещи.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД касае ли присъдената с влязло в сила съдебно решение законна лихва или по отношение на законната лихва във всички случаи се прилага тригодишната давност, установена в чл. 111, б. в ЗЗД.
Включва ли вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и законната лихва към главното задължение или по отношение на законната лихва се прилага във всички случаи тригодишна давност, установена в чл. 111, б. в ЗЗД.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Марков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какво е значението и същността на материалноправните въпроси за правното значение на подаването на молба за образуване на изпълнително дело, на искането за провеждане на определен изпълнителен способ, на предприемането на действия по осъществяването на изпълнителния способ, както и на прекратяването изпълнителното дело на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и образуването на ново изпълнително дело за прекъсването на давността?
Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, за събирането на което е образувано изпълнително производство - дали това е датата на прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 ГПК или датата на последното валидно предприето изпълнително действие по прекратеното изпълнително дело? Може ли длъжникът да пречи на взискателя или на съдебния изпълнител да бъдат осъществявани принудителни изпълнителни действия спрямо него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

12314 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела