Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Съгласно задължителните указания по т. 1 Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът, обуславящ допускане на касационното обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на конкретните доказателства.

По отношение на първите два от поставените от частната касаторка въпроси това изискване не е изпълнено. Първият въпрос е относим изцяло към правилността на обжалваното определение, тъй като отговорът му е предпоставен от фактите по делото и от твърденията на ищцата.

Отсъствието на обуславящ за изхода на делото характер по отношение на втория въпрос произтича от обстоятелството, че същият изобщо не е обсъждан в мотивите на обжалваното определение – решаващият състав не е извършвал преценка за това дали са нищожни или унищожаеми „решенията на общото събрание или еднолични решения на управител на търговско дружество, взети от дееспособно лице, страдащо от психично заболяване и липса на воля преди поставянето му под запрещение, а е посочил единствено, че опорочаването на волята поради невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, съществуващи към момента на формиране на изявлението, но преди поставяне под запрещение, според нормата в чл. 31, ал. 1 ЗЗД поражда право на конститутивен иск (ТРОСГТК №5/2020 г. на ВКС), като до уважаването му от съд правните последици на изявленията на лицето не могат да се пренебрегват.

Поради липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежи на обсъждане поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Друг е въпросът, че единствената цитирана практика – Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002 г. на ОСГК – е напълно неотносима към така поставените въпроси, включително и към въпроса по т. 3, свързан с началото на срока по чл. 70, ал. 2 ТЗ, макар същият да отговаря на изискването да е обуславящ за изхода на делото.

Що се отнася до абстрактното твърдение за противоречие на въззивното определение с Конвенцията за правата на хората с увреждания, както и с Конституцията на Република България, същото представлява оплакване за неправилност на обжалвания акт, което подлежи на обсъждане само при вече допуснат касационен контрол.