Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

неотправянето на преюдициално запитване за съответствие на националната правна уредба с правото на Европейския съюз /ПЕС/ само по себе си може ли да представлява достатъчно съществено нарушение на ПЕС; достатъчно съществено ли е нарушението на ПЕС, състоящо се в прилагане на санкционната норма на чл. 251, ал. 2 НК наред с налагане на наказание „лишаване от свобода, преди постановяване на акт от Съда на Европейския съюз /СЕС/, с който ясно и недвусмислено тази норма се прогласява за несъвместима с правото на Съюза; следва ли ясно и недвусмислено от разпоредбите на чл. 4 пар.2 и чл. 9 пар.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005 г. задължение за националния съд да не прилага разпоредбата на чл. 251, ал. 2 НК преди постановяване на акт на СЕС, с който тази разпоредба се обявява за несъвместима с ПЕС; действието за в бъдеще на актовете на СЕС по преюдициални запитвания засяга ли правоотношения, разрешени преди постановяването им с акт на национален съд; може ли националният съд да отговаря за обезщетение за вреди от свой акт, ако за засегнатия субект съществува възможност за възобновяване на производството и отмяна на този акт; и за кого е задължително решението на СЕС, обявяващо национална правна норма за несъвместима с ПЕС – за законодателя или за правоприлагащите органи. Според касатора първият от тези въпроси е разрешен в противоречие с практиката на СЕС, а за останалите счита, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага и твърдение за очевидна неправилност на обжалвания акт, без конкретни съображения в какво тя се състои.